Историята помни Ърнест Шакълтън като изследователя, който винаги успява да измъкне своите хора живи дори и от най-екстремните опасности. Способен да мечтае за най-страховитите приключения и да ги организира за рекордно кратко време, Шакълтън може да се изправи лице в лице с най-трудните ситуации и да избегне катастрофата, когато всичко вече изглежда безвъзвратно загубено. У него има нещо повече от оптимизъм и ентусиазъм: неизчерпаема енергия, която му позволява да преодолее и най-тежките препятствия. Лидерските му умения заразяват хората му с вярата, че могат да се справят с всичко, или поне трябва да опитат. Тази книга ... |
|
Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба - красива в езика си и жестока в смисъла си. Песоа цял живот пише Книга на безпокойството с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото издание сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен ... |
|
Книга за живота и смъртта. ... Тази изпълнена с толкова любов и позитивна енергия книжка не бива да се чете наведнъж. Както не пием мултивитамините с шепи, а вземаме на ден по едно хапче, така и тези непреходни мъдрости трябва да се поемат на пестеливи дози, за да са ни от полза. В новия си сборник с кратки житейски истории и притчи Инна Учкунова е подбрала прости на пръв поглед, ала неизтребими истини. Дали в дни на униние или в самотни нощи, те със сигурност ще ни върнат изгубената вяра и надежда, ще ни изпълнят с вътрешна сила и доброта. Удивително е колко малко ни трябва, за да се почувстваме умиротворени, обичани ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |