Църковна дърворезба в България

"Най-ранният висок дърворезбен иконостас е датиран към XIV век в охридската църква Мали св. Врачи. Той е резултат от дългата еволюция на олтарната преграда, която отделя олтара и наоса (където пребивават миряните); зад нея се извършва най-важното християнско тайнство - евхаристията (превръщането на виното в кръв Христова, а на нафората (късчетата хляб) в плът Христова). След утвърждаването на християнството като официална религия от император Константин Велики започва строителството на храмове (базилики) с ниска олтарна каменна преграда (темплон), съставена от каменни (най-често мраморни) плочи и колонки между тях. В някои действащи църкви и до днес са запазени такива темплони, но над тях са надстроявани следните иконостасни пояси: пояс на големите или царските икони, архитрав с лозница, пояс на малките икони, най-отгоре - Христовото разпятие. (Такива иконостаси с мраморни темплони са запазени в атонските манастири Протатон и Ксенофон, но и в други храмове.) Още през XIV век архитектониката и семантиката на иконостаса са формирани в относително завършен вид, а през следващите столетия те са обогатявани с декоративни фризове, с втора лозница, с люнети над иконите (големи и малки), с орнаментирани колони между иконите, релефни пиластри от дърво между цокълните табли и най-вече с усложняващи се орнаментални мотиви. Дверите претърпяват развитие, но остават двукрили, а сцената Благовещение или Благовест (живописно третирана) остава задължителна; що се отнася до фигурите на цар Давид и цар Соломон, на отците-създатели на светата църква, те могат частично да бъдат застъпени или да отсъстват."
Из книгата

• Средновековна дърворезба
• Сандъкът от Терачина
• Охридската врата
• Рилската врата
• Средновековните иконостаси
• Миниатюрна (монашеска) дърворезба
• Църковни дърворезби от националното Възраждане
• Самоковска резбарска школа
• Дебърска (мияшка) резбарска школа
• Тревненска резбарска школа
• Резбарски групи
• Новоселска резбарска група
• Рилски резбари-монаси
• Врачанска резбарска група
• Резбари от Мецово
• Калоферска резбарска група
• Дърворезбени примитиви
• Иконостасна дърворезба в следосвобожденската епоха
• Орнаментална насока в следосвобожденската иконостасна дърворезба
• Сюжетна насока
• Пластични решения
• Съвременни иконостаси (от 1990 г. до днес)

• Средновековна дърворезба
• Сандъкът от Терачина
• Охридската врата
• Рилската врата
• Средновековни иконостасни резби
• Миниатюрна дърворезба
• Дърворезба от националното Възраждане
• Структурен анализ
• Иконостасът като архитектонична структура
• Иконостасните двери
• Лозницата
• Цокълът (големите табли)
• Малките табли
• Венчилката на иконостаса (акротерият)
• Арки над царския вход
• Люнетите
• Амвонът
• Владишкият трон
• Семантичен анализ
• Старо - и новозаветни мотиви
• Ламята в църковното изкуство на Възраждането
• Двуглави орли
• Маски
• Портрети
• Мотиви, подсказани от живота (бит и природа)
• Нравоучителни мотиви
• Патриотични мотиви
• Човешки глави апотропеи (охранители)
• Мотиви на плодородието
• Соларни символи
• Ехото на елинската митология
• Тератология
• Следосвобожденска църковна дърворезба. Българският стил
• Орнаменталното направление
• Сюжетно-тематичното направление
• Скулптурни търсения
• Съвременни иконостаси