Настоящото издание е сборник от деветнадесет разказа – истории от съвременния живот, изпълнени с малко тъга и весело иронизиращи абсурдите на живота днес. Темите са едновременно злободневни и философски: как и кога идва краят на всяка любов, какво е да бъдеш родител в днешно време, какво печелиш и какво губиш, живеейки според каноните на консуматорското общество. Писателският талант на Памиес преплита трагичното и комичното така, както са преплетени и в реалността. Без елемент на оценъчност авторът прави дисекция на онова, което се случва в периода между раждането и смъртта, онова, което се случва на всеки, но малцина ... |
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
Жена броди из улиците на Манхатан и сред великолепието и какофонията на огромния град с изящен копнеж размишлява върху рискованата любовна афера, която току-що е започнала. Малко ирландско момиче и майка му с въодушевление приемат поканата за гости у семейство Кулан, но въпреки многообещаващия зелен жоржет, сребърните обувки и приказните вечерни партита на домакините – си тръгват разочаровани. Ирландец в Северен Лондон връща лентата на живота си и отново се вижда като младо момче, което заедно с другарите си копае улиците на града, но мечтае за митичното злато – примирен аутсайдер както в Ирландия, така и в Англия, но ... |
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
"Другото море" е сред ключовите произведения на прочутия италиански белетрист, преводач германист и есеист Клаудио Магрис , лауреат на множество международни литературни награди, номиниран и за "Нобел". Действието започва в родното място на автора, граничния и космополитен пристанищен град Триест, място, в което се пресичат различни народи и култури, а също и част от европейските и световни пътища. Оттук започва дългото си пътешествие главният герой, младият философи и елинист Енрико Мреуле. Читателят така и не узнава до самия край към какво всъщност се стреми. Външният мотив - това е нежеланието да ... |
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
От авторката на „ Ръката, която първа пое моята “. ... Единбург през 30-те години на ХХ век. Семейство Ленъкс има проблеми с по-малката си дъщеря. Есме е пряма, неконвенционална и непрекъснато предизвиква доброто общество. Дори Кити, обичната сестра на Есме, започва да губи търпение. Нещо трябва да се направи. Години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я информира, че има пралеля в психиатрична клиника и че предстои тя да бъде изписана оттам. Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би трябвало да знае повече, баба ѝ Кити, е твърде отнесена в ... |
|
С този последен седми том завършват спомените на Симеон Радев , които са част от неговия амбициозен проект да разкаже в последните десетилетия от живота си за своето участие в обществено-политическия и културния живот на България. Утвърдил се като безспорен летописец на изграждането на третата българска държава, създал незабравими образи на "строителите" ѝ, със своите огромни по обем мемоари той продължава темата от забележителното си произведение "Строителите на съвременна България". В този том Симеон Радев се представя и като биограф на Патриарха на българската литература Иван Вазов . ... |