Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
"Талев е поискал да напише една съвсем дейна, съвременна книга, да даде отговор - като безпристрастен, благороден наблюдател и като носител на жива съвест - на най-парливите обществени и национални проблеми след войните. Герои на неговия роман са млади хора, мечтатели за нов живот, идеалисти, бунтовници или пък обикновени кариеристи, дребни души. Пред очите ви се изнизва галерия от живи образи, убедителни типове, които сякаш разкриват цялото многообразие на човешки възможности, познато нам от всекидневния ни опит. Без да съди и да възхвалява, най-безпристрастно и съчувствено Талев се е старал да разкрие духовния лик ... |
|
|
Изследването е опит да бъде запълнена една празнота в научната литература, като се предложи цялостен анализ на политиката на Великобритания към европейския интеграционен проект. Третираната в книгата проблематика има голяма научна значимост и изключителна политическа актуалност. Никола Аврейски е завършил е "История" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Редовен докторант в Санктпетербургския университет, където защитава дисертация по всеобща история. Специализира "Международни организации" във фондация "Фридрих Еберт" - Бон, "Нова и най-нова обща ... |
|
|
Съставител: Евелина Вацева. ... И още 300 китайски пословици. Всеки е чувал поне няколко от афоризмите на великите китайски мислители - Лаодзъ, Конфуций, Джуандзъ и други. Но освен в техните прозрения, трупаната хилядолетия наред мъдрост на китайската цивилизация е намерила израз и в пословиците и поговорките - кратките изречения, създадени от обикновените, не оставили имената си в историята хора, - отразили нравствените ценности и душевността на един голям не само по числеността, а и по приноса си за световната култура народ. Не само любопитството към чуждия опит и виждания за света ни подтиква да се интересуваме от ... |
|
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
|
"Големите парламентарни циркове" е хроника на скандалите в българското Народно събрание. На големите циркове, защото ако се включат и малките, ще стане многотомна поредица."Големите парламентарни циркове" е алманах на най-атрактивните сценични изпълнения в белокаменната обител на демокрацията. От Освобождението до сегашния исторически момент. От палача на Васил Левски, избран за депутат през 1879 г., до избора на Делян Пеевски през 2013 г."Големите парламентарни циркове" е документално четиво. Книгата е изградена върху стенографските протоколи на Народното събрание, лични дневници, спомени на ... |
|
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
