Когато се появява през 1989 г., Новият разум на царя на Роджър Пенроуз е приветствана като великолепен преглед на днешната физика и блестящ анализ на човешкия ум. В Сенките на ума носителят на Нобелова награда ни предлага нов вълнуващ поглед към съвременната наука и начева още по-мощна атака срещу теорията на изкуствения интелект. Но по-важното е, че тук той посочва пътя към формирането на една нова наука, способна да обясни материалната основа на човешкия ум. Пенроуз твърди, че някои аспекти на човешкия ум не се поддават на изчислителна симулация. Той предлага убедителни аргументи в подкрепа на извода, че в осъзнатата ... |
|
Жив и увлекателен разказ за това как съвременната наука се е еманципирала от античната философия и как теоретичните физици днес се завръщат към нейните ненаучни корени. В зората на XVII в. Галилео разкъсва хватката на Платоновата и Аристотеловата философия. Той променя драстично начина, по който възприемаме природата: според него трябва да основаваме теорията си за действителността върху това, което можем да наблюдаваме и изучаваме, а не върху чистата мисъл. В хода на този процес той полага основите на онова, което по-късно ще се нарече наука. Това подготвя сцената за всички последвали пробиви - от Кеплер, през Нютон, до ... |
|
Най-пълното и задълбочено изследване на историята на Османската империя от български учен. В книгата се разглеждат всички аспекти на историческото развитие на империята - от зараждането през възхода и апогея до мъчителния крах. Отделено е внимание на политическите и на социалните процеси, на военната организация, икономическата структура, етническото и религиозното разнообразие, духовната и материалната култура на Османската империя. Освен илюстрациите и приложенията, в книгата са включени още хронологичен указател, списък на султаните от Османската династия и терминологичен речник. ... |
|
При възвръщането на Южна Добруджа по силата на Крайовския договор от 7 септември 1940 година, българският народ за първи път след многото преживени страдания и огорчения от коварствата и неправдите през 1913 и 1919 година се радва и ликува. За първи път след националните катастрофи България си възвръща част от отнетите ѝ изконни земи. Радостта е голяма и затова, че за първи път народни въжделения се постигат по мирен път, без разорителни войни и кръвопролития, без сираци и вдовици, а с преговори, заявен неутралитет в световния конфликт и с търсене на баланс в отношенията си с великите сили. Най-радостни са ... |