Самюъл Пийпс (1633 - 1703) е английски писател, държавен чиновник и ерудит, автор на този знаменит дневник - един от основните исторически извори за периода на английската Реставрация. Той съдържа свидетелства от първо лице за значими събития като чумната епидемия (1665), втората англо-нидерландска война (1665 - 1667) и Големия пожар в Лондон (1666). Дневникът описва любопитни подробности от бита на автора и съвременниците му (ежедневие, романтични връзки, придобивки...) на фона на катаклизмите на епохата. Пийпс е наричан "най-великият хроникьор" заради откровеността относно личните му недостатъци, както и ... |
|
Световноизвестният физик и автор на бестселъра "Елегантната вселена" Брайън Грийн предлага завладяваща обиколка из дълбините на времето и търсенето на цел от страна на човечеството. Умът, материята и търсенето на смисъл в една еволюираща вселена. "До края на времето" е ново, спиращо дъха изследване на Космоса и нашата мисия да открием смисъл, когато се изправим пред този необятен простор. Грийн ни повежда на пътуване от Големия взрив до края на времето, като изследва как са се образували устойчиви структури, как са възникнали животът и умът и как се борим да осмислим съществуването си чрез разказа, ... |
|
Когато се появява през 1989 г., Новият разум на царя на Роджър Пенроуз е приветствана като великолепен преглед на днешната физика и блестящ анализ на човешкия ум. В Сенките на ума носителят на Нобелова награда ни предлага нов вълнуващ поглед към съвременната наука и начева още по-мощна атака срещу теорията на изкуствения интелект. Но по-важното е, че тук той посочва пътя към формирането на една нова наука, способна да обясни материалната основа на човешкия ум. Пенроуз твърди, че някои аспекти на човешкия ум не се поддават на изчислителна симулация. Той предлага убедителни аргументи в подкрепа на извода, че в осъзнатата ... |
|
Жив и увлекателен разказ за това как съвременната наука се е еманципирала от античната философия и как теоретичните физици днес се завръщат към нейните ненаучни корени. В зората на XVII в. Галилео разкъсва хватката на Платоновата и Аристотеловата философия. Той променя драстично начина, по който възприемаме природата: според него трябва да основаваме теорията си за действителността върху това, което можем да наблюдаваме и изучаваме, а не върху чистата мисъл. В хода на този процес той полага основите на онова, което по-късно ще се нарече наука. Това подготвя сцената за всички последвали пробиви - от Кеплер, през Нютон, до ... |