"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
Сестрите Дашууд са много различни. Докато Елинор е вглъбена, деликатна и спокойна, малката й сестра Мариан е пламенна, открита и непоправима романтичка. След смъртта на баща им те са принудени да напуснат дома си и перспективата да сключат изгоден брак, и то по любов, изглежда почти нереална. В свят, управляван от пари и интереси, сестрите нямат нито средства, нито връзки. Скоро двете са приети в новото общество. Мариан, чийто непринуден характер очарова всички, се влюбва безумно. А Елинор умело прикрива мъката си от новината, че любимият ѝ се е сгодил за друга. Тайни, неочаквани обрати и предателства прекъсват ... |
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
Издание по случай 150 години от обесването на безсмъртния Васил Левски. Васил Левски (Дяконът) от Захарий Стоянов остава в историята като първото животоописание на Апостола на свободата (1837 - 1873) и като първия опит за биография у нас въобще. Издадена десетилетие след смъртта на Левски, книгата дълго се ползва за безценен източник, а днес продължава да се чете със същия плам като някога. В този кратък текст хронистът на Априлското въстание, съвременник и участник в освободителните борби Захарий Стоянов (1850 - 1889), представя големия образ на националния ни герой Левски. При това го прави така добре, че самото ... |
|
Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
|
"Джордан Той ме прие, когато бях на улицата. Не ме използва, не ме нарани, чак стъпва на пръсти около мен. Изслушва ме, защитава ме, вижда истинското ми аз. Но... Когато се прибира от работа, сърцето ми затуптява бясно, а погледът му, изпълнен с желание, ме изгаря. Трябва да спра това. Просто не може да се случи. Сестра ми някога ми каза, че просто няма свестни мъже - а дори случайно да откриеш някой такъв, то той ще е обвързан. Само че не Пайк Лоусън е обвързаният. Аз съм. Пайк Приютих я, защото мислех, че просто помагам. Но дните минават и нещата стават все по-сложни. Трябва да спра да мисля за нея, да престана ... |
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
Скитник между звездите е изпълнената с фантастични и мистични елементи история на осъдения на смърт Даръл Стендинг, който намира начин да избяга от ужасите и мъченията на строго охранявания затвор Сан Куентин. Прототип е затворникът Ед Морел, с когото Джек Лондон се е запознал, след като е участвал в кампания за освобождаването му от затвора Сан Куентин."Защото животът е реалност и тайна. Животът съвсем не е просто химическо изменение на материята. Животът устоява. Животът е огнена нишка, неизменна при всички метаморфози на материята. Аз знам това. Аз съм животът. Аз съм преживял десет хиляди поколения. Аз съм ... |