Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
|
Философия на предаността (1908) е сред най-известните трудове на Джосая Ройс. Предаността, или осъзнатото посвещаване на каузи, отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и слепия обществен конформизъм. Да сме предани на предаността значи най-пълно да въплътим моралния закон, да придадем смисъл на живота и да проявим вечното на практика. В първото издание на Философия на предаността на български език е включено и есето Провинциализъм (1908), в което Ройс критикува присъщата на модерното общество тенденция към уеднаквяване и търси спасението на моралната личност в просветения провинциален живот. Книгата е част от ... |
|
|
Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
|
Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея - именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич Иронията, написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите - твърди Янкелевич, - тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от ... |
|
|
Въведение в невронауката на субективното преживяване."Вътрешният свят на ума (да бъдеш ум и да живееш живот) в миналото беше традиционно запазена територия на психоанализата и свързаните с нея дисциплини и поради това беше поставен в периферията на естествените науки. Тази ситуация възникна до голяма степен поради факта, че невроучените не смятаха субективните психични състояния (като съзнание, емоции, сънища) за подходящи теми за сериозни мозъчни изследвания. През последните години обаче - след края на бихевиоризма, напредъка на функционалната мозъчно-изобразяваща технология и появата на молекулярната невробиология - ... |
|
|
В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ... |
|
|
Съставител: Владимир Градев. ... Изданието e посветено на 400-годишнината от рождението на Блез Паскал (1623 - 1662). "Съчиненията за благодатта са неизвестният шедьовър на Паскал. Те разкриват дълбочината на богословските му познания, те са ключът към разбирането на мисленето и творчеството на Паскал. Открояват характерния за Паскал опит да съгласува водещата максима на своя живот, че това, що е предмет на вярата, не може да бъде предмет на разума, с волята да узнае основанието на всяко нещо… През Съчиненията преминава големият спор за благодатта, тази тъй тайнствена основа на християнското учение." Владимир ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Можем ли да говорим днес за нов етап във философската антропология? Има ли нова антропологична идея, която да катализира такъв процес? Настоящото изследване опитва да отговори утвърдително на тези въпроси и този нов етап е наречен кардиален. През последните години може да говорим за ренесанс на чувствата. Неговото начало започва в началото на 80 -те години на ХХ в. и през следващите десетилетия изследванията придобиха значителна интензивност. Не е трудно да открием аналогия между сърцето (καρδία) и чувствата. В своите изследвания Аристотел достига до извода, че сърцето е най-топлият орган ... |
|
|
Всеки от нас знае, че разногласието е вездесъщо и неизбежно. Освен това подозираме, че то е проблем, който трябва да бъде решен. Щом науча, че някой не е съгласен с мен по даден въпрос, увереността ми в моята правота бива разклатена. Ако пък имам основания да смятам опонента си за равностоен, то, изглежда, трябва да приема, че нито един от нас няма правото да запази своето убеждение. Така се оказва, че знаем много по-малко, отколкото ни се иска да вярваме. Преди около двадесет години се ражда епистемологията на разногласието. Тя показва, че това как е правилно да реагираме в ситуация на разногласие съвсем не е очевидно. ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
