"Баща ми наистина беше футболист, а след това работеше на ведомствена жп линия, баба палеше лампите на железопътните стрелки на гарата в Лиса на Лабе, а мама работеше в очното отделение, където превързваше нищожните ми рани от катеренето по скалите... Но истинските хора и истинските събития са доизмислени, за да се впишат в книгата, а много от тях са напълно измислени, защото не исках да съставям дневник, спираше ме и уважението към личното пространство на близките ми. Основната причина обаче беше, че исках да разкажа историите на персонажи, които търсят в живота най-ценното - неговия по-дълбок и проникновен смисъл. ... |
|
|
Един различен Бърдаров... Вдъхновяващи, очароващи и изненадващи разкази по действителни събития... Истории за волята и силата да се борим до последната минута, когато всички останали вече са се отказали... В тази книга футболът е само фон, на който се разиграват човешки съдби и драматични истории. Това е книга за силата на човешкия дух! Със сигурност между финтовете, дузпите, червените картони, сълзите на победените и сълзите на шампионите, ще намерите своята история. От тази книга ще научите как малкия Уругвай се изправя срещу мегафаворита Бразилия пред 200 000 екзалтирани бразилци и отписан от целия свят успява да ... |
|
|
Люси Сноу напуска родната Англия, защото, макар и само на 23, тя не вижда за себе си бъдеще тук. Случайността я отвежда във Вийет, столица на измислено Европейско кралство, където тя става учителка в девически пансион. Тук тя среща хора от своето детство, изживява първата си може би неосъзната докрай любов, от която сама се отказва. Животът в пансиона изгражда характера ѝ и когато среща отново любовта тя успява да излезе от ролята си на пасивен страничен наблюдател и да се пребори за правото си да обича и да бъде обичана. "Вийет" е третия роман на Шарлот Бронте и макар да не е така популярен, както " ... |
|
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра &# ... |
|
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
|
Още като студент Антон Чехов започва да пише кратки весели и забавни истории, които публикува в някои известни по онова време хумористични вестници и списания. Те са ярки и запомнящи се - нелепи или заплетени случки с длъжностни лица и обикновени хора, лекари и чиновници, театрални дейци и дребни занаятчии. По думите на самия Чехов, по това време той пише по една такава весела история на ден. И въпреки че вече е минала цяла една епоха оттогава, днес няма човек, който да не се впечатлява и да не се разсмее на неговите забавни миниатюри. Творбите на Чехов са сатирични и шеговити, а понякога са тъжни и задълбочени, но ... |
|
|
Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
|
В сборника са включени повести и разкази, чиито герои се характеризират с щедра душа и готовност за саможертва. Капитан Алексей Иванов се връща от война. Но какво е станало в семейството му, докато го е нямало? Дали той ще успее да подреди чувствата си? Младата Олга рискува живота си, за да спре влак и да спаси живота на стотици хора; малкото момиче, чиито родители умират, вярва в доброто и не се разочарова от хората, независимо от тяхната злоба и коравосърдечност. Съдбата на самия Платонов е част от народната трагедия. "Без мен народът няма да е цял!" - казва героят на един от неговите разкази. Без Платонов ... |
|
|
Вече познаваме авторката на тази книга - неподражаема, неизменно изненадваща. Романът ѝ "Жените на Лазар" спечели любовта на читателите в Русия и в още 25 държави, както и цял куп награди, включително "Болшая книга" за 2012 г. Тук, в "Безбожната уличка", Марина Степнова е по-вглъбена, по-камерна. Но и все така магнетична и очароваща с уникалния си стил - красив, метафоричен и безпогрешно точен дори в най-дребния детайл. Иван Огарьов е прочут лекар, избрал най-хуманната професия не по вътрешна потребност, а след трагичен инцидент. Белязан от безрадостното си детство, той не обича ... |
|
|
След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, "отвеяния пощальон", който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на баща ѝ, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата... Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
