Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
|
|
"Тази книга на Людмил Георгиев, публично утвърден български учен-психолог, е втората от една трилогия, посветена на изясняването на потенциала и същността на критическата психология. Този път критиката е насочена към политическия рационализъм и по-специално към възможностите на религиите и идеологиите да регулират етническите и етнонационалните общности... Книгата е много богата на научна и историческа информация, от нея може да се научи наистина много. Авторът се представя като високо просветен учен със собствена концепция, която коректно и последователно доказва в хода на изложението... Това е една от книгите, в ... |
|
|
Ерих Фром не се подчинява на таблици и схеми, на тестове и количественото измерване. Не го изучавайте! Наслаждавайте му се! "Не се подчинявай на нищо друго, освен на своята собствена Човешка Съвест" би могло да бъде краткото представяне на главното послание на тази книга и едва ли би ни казало нещо ново и по-развиващо от хилядите подобни духовни трактати, написани преди нея. Освен ако?... Ако не осъзнаем, че всъщност доста малко знаем за собствената си съвест, защото по-голямата част от онова, което мислим за своя съвест, се оказва отровена от Властолюбие и Покорство - двете крайни точки на Робството. Ерих ... |
|
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на Хабермас и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя. Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и ... |
|
|
"Едно от първите неща, които прави реториката, е класифицирането на ораторските речи. Нещо повече, би могло да се каже, че около класификациите започва да се изгражда реторическа теория. Реториката възниква като наука, за да изучава съществуващото ораторство. Речите в областта на правните спорове (юриспруденцията), политиката, честванията трябвало да бъдат изучени, за да може да се издигне равнището им и да ги направи по-действителни и полезни. От най-прости правила в първите реторични съчинения постепенно се достига до гениалната аристотелова "Реторика". И тя обаче запазва за своя основа делението на речта ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
