Архетипи. Праистория. Проявления. Книгата представя божествата на съдбата в митологиите на различни народи. Те се проявяват по разнообразни начини - в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други - ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка. Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици. Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата - за преденето и тъкането, за текста ... |
|
|
Антологията включва стихосбирката Стели (1912) и откъси от незавършената поема Тибет (публикувана посмъртно за пръв път през 1969). Френската критика единодушно определя Стели като един от най значимите литературни паметници на XX век. Поетът с широко отворени очи търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към тайнствения център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно. В Тибет е отразен стремежът на автора към Покрива на света - най-високото не само физически, ... |
|
|
Ако съдбата ти е да изгубиш всичко, което обичаш, има ли за какво да се бориш? Когато слънцето изгрява в деня на Петдесетите игри на глада, окръзите на Панем са сковани от страх. Тази година е юбилейна и от домовете им ще бъдат взети два пъти повече трибути. В Окръг 12 Хеймич Абърнати се мъчи да не се тревожи прекалено за шансовете си. Интересува го единствено да преживее този ден и да бъде с момичето, което обича. Когато чува името си, усеща как всичките му мечти се разбиват. Откъснат е от семейството и любимата си и е изпратен с още трима други от Окръг 12 в Капитола: малката му съседка, която му е почти като сестра, ... |
|
|
Книгата Богини. Мистерии на женската божественост събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл между 1972 и 1986 година относно фигурите, функциите и символите, свързани с женската божественост в различни култури и епохи. Следвайки проучванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие в търсене на проявленията на Великата богиня от древна неолитна Европа до шумерската и египетската митология, пресичайки Омировата Одисея, култа към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм. Кембъл разкрива трансформациите и устойчивостта на символите на женската божественост, ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Десет души пристигат в имение на необитаем остров, поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Освен може би фактът, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати... В първата им нощ в имението един тях е отровен. Останалите откриват, че не могат да напуснат острова и напрежението ескалира. А убиецът е подбрал следващата си жертва... и следващата... Те бяха десет е най-успешната книга на Агата Кристи с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра. Това я превръща в най-популярния криминален роман в света. Самата писателка споделя, че го ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
Най-хубавите приказки, които съществуват. Това определение четем в изпълненото с възхита писмо на Якоб и Вилхелм Грим до техните норвежки последователи и съмишленици, събирачите на народни приказки Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му. През 1836 г. двамата приятели прочитат Детски и домашни приказки на Братя Грим и откриват своето призвание - през следващите петнайсет години ще обиколят цяла Южна Норвегия, ще разговарят с всички онези, които най-добре познават народното творчество - земеделци, пастири, ловци, прислужници, деца и старци, ще пишат писма на приятели и познати от всички краища на страната с молба да им ... |
|
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл. Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
