От седмата до четиринадесетата си година малката Неж е изнасилвана системно от своя доведен баща. Момиченцето мълчи дълго време, оплетено в мрежите на манипулатора. Години по-късно младата жена, в която се превръща, решава да подаде жалба срещу насилника. Следва съдебен процес, на който той прави пълни самопризнания и e осъден на девет години затвор. Защо Неж избира да говори?
Според журналиста, който отразява процеса в регионалната преса - за да се освободи от ужасната тайна, от своя тежък товар; според самата Неж - за да предпази по-малките деца в семейството и да потърси справедливост, защото "докато има на тази земя дете, което ще преживее същото, това няма да приключи никога за никого от нас".
В своя автофикционален роман, на моменти граничещ с есеистичното, френската писателка и литературоведка Неж Сино (р. 1977 г.) не разглежда литературата като терапия, но вярва, че гласът на лишените от глас е важен, защото ако успееш да разкажеш преживяното в неговата цялост, това означава, че то вече е неспособно да те наранява. В него чуваме гласовете на
Вирджиния Улф,
Владимир Набоков,
Тони Морисън, Марго Фрагосо, Кристин Анго, Людовик Дегрут, Виржини Депант - автори, преживели и / или писали за насилието. Книгата е преведена на десетки езици след публикуването си през 2023 година и е носител на редица престижни литературни награди, сред които Фемина, Гонкур на учащите се, европейската литературна награда Стрега, наградата на в. Монд и други.