Книга за живота и смъртта. ... Тази изпълнена с толкова любов и позитивна енергия книжка не бива да се чете наведнъж. Както не пием мултивитамините с шепи, а вземаме на ден по едно хапче, така и тези непреходни мъдрости трябва да се поемат на пестеливи дози, за да са ни от полза. В новия си сборник с кратки житейски истории и притчи Инна Учкунова е подбрала прости на пръв поглед, ала неизтребими истини. Дали в дни на униние или в самотни нощи, те със сигурност ще ни върнат изгубената вяра и надежда, ще ни изпълнят с вътрешна сила и доброта. Удивително е колко малко ни трябва, за да се почувстваме умиротворени, обичани ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Всеизвестно е, че зад всеки велик мъж стои велика жена. Кой знае как би се развил животът на едни от най-известните писатели, художници, музиканти, политици, ако до тях неотлъчно не бяха мъдрите им и търпеливи спътници. Понякога музите тихо следват своите гении, незабележимо осигурявайки им неизчерпаеми източници на вдъхновение, а понякога и самите те са ярки и талантливи личности, които не само въплъщават своите мечти, но търпеливо и старателно изграждат себе си. В тази книга можете да прочетете житейските истории на редица изключителни жени като Клементин Чърчил, Наталия Гончарова, Раиса Горбачова, Йоко Оно, Джулиета ... |
|
|
Да работиш като бавачка на петгодишния син на най-намръщения самотен баща на света би трябвало да е лесно. Стига само тя да можеше да откъсне очи от него, а той да държи ръцете си далеч от нея. Уила решава да прекара лятото в Честнът Спрингс, за да си почине от шумотевицата на големия град. Новият ѝ шеф, Кейд Итън, е груб, раздразнителен и не ѝ обръща почти никакво внимание. Широкоплещестите каубои със загрубели от работа ръце обаче винаги са били ахилесовата пета на градските момичета и Уила не прави изключение. Но когато една нощ тя го примамва в горещата вана за игра на истина или предизвикателство, ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
Френската столица се преобразява до неузнаваемост с построяването на големите булеварди и пробуждането на ново художествено течение, което ще промени начина, по който хората гледат на изкуството и света - импресионизма. Главната героиня разказва за необичайната си връзка, преминаваща през вековете и пространствата, с Гюстав Кайбот, приятел и покровител на художници като Моне и Реноар и самият той впечатляващ художник импресионист. Авторката проследява историята на този тъжен милионер и описва живота му от раждането до момента, в който прочутата картина Парижка улица в дъждовен ден стига до Чикагския институт по ... |
|
|
"Искате ли да научите откъде дошъл Путин? Какви са днешните руски хора? И защо са такива, каквито са? Прочетете тази книга. Авторката години наред си води дневник за душата на своя народ - с любов и омраза. Учените твърдят, че за душата няма място в човешкото тяло. Къде се намира тя тогава? Костюченко посещава домове и училища, сяда около масите на сватби и тържества и задава на родители и деца въпроси за любов и омраза. И така пред нас се възправя чудовището, чиито следи днес виждаме в Киев, Буча и Ирпин същото онова чудовище, което хвърля целия свят в ужас за неговото бъдеще." Светлана Алексиевич, носител на ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Кирил Кадийски не казва като Декарт - никой преди мен, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окриля бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората. Този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник - великият бас Борис Христов: ... |
|
|
"На вълшебното дете, вечното дете, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този проблематичен българин, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия - какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише, на човека, опозорил веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга..." Иво Милев "(...) Wunderkind (...)" Константин Иречек, запис в дневника му от 16.02.1879 г. по повод младия Алеко Константинов "Той трябваше да бъде убит, ... |
|
|
Книгата е посветена на атентата, организиран от БКП в софийския храм Св. Неделя на 16 април 1925 година, който по брой на жертвите е ненадминат в историята на XX век. Проследени са връзките на БКП с Коминтерна в периода 1919 - 1925 година, когато българските комунисти се въоръжават и подготвят Септемврийския метеж, шпионират в полза на Съветска Русия, организират терористични акции и убийства и създават разбойнически чети заедно с дружбаши, анархисти и криминални престъпници. Всичко това те извършват в името на световната болшевишка революция срещу щедро заплащане от Москва! Книгата възкресява спомена и за Пане Бичев - ... |
