Сто години след убийството на Распутин в масовото съзнание той все още е олицетворение на злото, романтично-демоничен герой от попкултурата и образ с разнообразни превъплъщения в социалния, религиозния и политическия живот на съвременна Русия. Това е убийство, което слага край на династията Романови и на монархията въобще, като не само сбъдва думите на самия Распутин приживе, но и отваря път за радикални исторически промени в държавата и по света за десетилетия напред. Това убийство, парадоксално, е посрещнато с възхвали и възторг, с очакването, че така ще се решат проблемите на страната. Но Распутин не е причината за ... |
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е флорентински писател, историк, философ и държавник - една от най-крупните фигури в политическата мисъл на италианския Ренесанс. Трудовете му са ползвани през следващите векове в цяла Западна Европа при формирането на идеята за модерната държава. Неговите управленски виждания вълнуват умовете вече половин хилядолетие: за едни той е заклет републиканец, предупреждаващ за машинациите на владетелите, като дава указания за защита на свободите; за други пък е съветник на безскрупулни силови политици, способстващ за насаждането на абсолютизма и тиранията. Сред най-известните му исторически ... |
|
В това луксозно издание са включени два класически романа на Ерих Мария Ремарк - "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". ... Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
Разкритата тайна на човешкото мислене. ... Рей Кърцуайл е един от водещите световни изобретатели, мислители и футуролози с тридесет години точни предсказания зад гърба си. Наречен "неспокойния гений" от "Уолстрийт Джърнъл" и "ненадмината мислеща машина" от "Форбс", Кърцуайл е бил избран за един от най-добрите предприемачи от сп. "Инк", което го описва като "законния наследник на Томас Едисън". Пи Би Ес го посочи като един от "шестнайсетте революционери, създали Америка". Дръзкият футуролог и автор на бестселъра на "Ню Йорк Таймс" - " ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
Европа между Хитлер и Сталин."Историята на териториите, които наричам Кървави поля, е част от историята на Източна Европа. Ако тезата ми е правилна, съдбата им ще хвърли известна светлина и върху съдбата на други части от този регион. Водещият метод в моята книга е връщането към политическата география чрез анализ на границите в човешките изживявания. През проучвания период - 30 -те и 40 -те години на XX век, държавните граници се променят многократно, променят се и имперските очертания, а още по-често варират границите на империите, обект на въжделенията и на нацистка Германия, и на Съветския съюз. В този ... |
|
В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е "дипломация". Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века - от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес - Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и ... |
|
Истински парадокс е твърдение, което води до противоречиви аргументи, или нещо, което описва логически невъзможна ситуация. Като например как може една котка едновременно да бъде и мъртва, и жива? Защо никога Ахил няма да победи костенурката в състезанието без значение колко бързо тича? Или как може човек да е десет години по-възрастен от своя близнак? Книгата Парадокс: Деветте най-големи загадки в науката съдържа любимите на нейния автор проф. Джим Ал-Халили пъзели и главоблъсканици в областта на науката, всички известни като парадокси, но които се оказва, че не са парадокси, когато се разглеждат внимателно и се ... |
|
Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |