В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
"Генчо Кондарев, който нарича себе си "гостоприемник и млад наблюдател, философ и мечтател", няма претенции да открива световни истини. Той разсъждава задълбочено, ерудирано и с невероятна за възрастта си мъдрост за обществото, което се е загубило в лабиринтите на собствените си проблеми, сред които основният е "менталното здраве на съвременника". Естествено е за неговия житейски опит да има и романтика, и мечти, и утопия. Но за мен най-важни остават три качества на предложения труд: критичното мислене, философските анализи, както и вярната оценка на съвременното "загубено" общество.& ... |
|
|
Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926 - 1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат около основните теми на неговото творчество - езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, разкриват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за ... |
|
|
С тази книга почитателите на хуманитаристиката (социология, философия, психология, културология) ще бъдат зарадвани с някои от най-хубавите есета на класика Георг Зимел (1858 - 1918). Той е сред бащите основатели на социологията, но в някакъв смисъл придобива особена актуалност днес, когато дисциплините стават все повече, а от друга страна социологията, психологията, философията и културологията преливат едни в други. Точно такъв е духът и на есетата в този сборник. Текстовете в книгата са подредени смислово, а не хронологично, така че да препращат тематично един към друг. Есетата обхващат няколко десетилетия размисли на ... |
|
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
|
Опит върху философията на Мераб Мамардашвили Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и ... |
|
|
Новата книга на Златомир Златанов е продължение на предишните две - "Лаканиански мрежи" (2005) и „Отвъд травма и революция" (2006) - в които по примера на психоанализата на Лакан и творчеството на актуални леви мислители като Джорджо Агамбен, Жак Рансиер, Славой Жижек, за да изброим само някои от тях, е направен опит да се очертае интелектуалната и политическата ситуация от началото на новия век. Сега акцентът е поставен върху сложната философия на един от най-значимите живи френски философи - Ален Бадиу (роден 1937), чието влияние в родината му и зад граница започва да проличава едва наскоро, което дава ... |
|
|
Тази книга събира различни приноси, с които съм се обръщал към научна публика. Клиничният ми опит беше разнообразен. Никога не съм се откъсвал от педиатричната практика, която беше отправната ми точка. За мен беше ценно да поддържам връзка със социалния натиск, с който трябваше да се сблъсквам като лекар в детска болница. Също така имах удоволствието да приемам постоянните предизвикателства на частната практика и на терапевтичните консултации. Тези интереси ми предоставиха възможност да прилагам по общ начин това, което същевременно научавах при практикуването на самата психоанализа. Надеждата ми е, че тази книга ще ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
Серия Етоси ... |
|
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за ... |
|
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
