Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
