Това е една от най-същностните творби на Ерих Фром. Изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи "синдрома на израстването" и "синдрома на упадъка". Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие, и деструктивни нагласи.

Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа на човешките души и с духовната извисеност на вярата в силата на любовта, разума и доброто.

Ерих Фром е германски философ, психоаналитик, психолог и социолог, един от най-открояващите се и значими мислители на XX век. Той е сред основателите на неофройдизма и името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители. Оповавайки се върху идеите на психоанализата, екзистенциализма и марксизма Фром се стреми да разреши основните противоречия на човешкото съществуване. Трудовете му са посветени основно на философски, етични, социално-психологически въпроси, свързани с човешката природа, мястото на индивида в света и смисъла на съществуването му. В действителност това са т. нар. вечни въпроси (екзистенциални), около които се въртят всички психологически изследвания и разработки. Философът разработва психотерапевтичния метод, наречен "хуманистична психоанализа", който има за цел да хармонизира отношенията между човека, природата и обществото. Сред най-популярните му трудове са книгите - "Бягство от свободата", "Психоанализа и религия", "Революция на надеждата" и др.

Ерих Селигман Фром е роден на 23 март 1900 година във Франкфурт на Майн, Германия в семейството на ортодоксални евреи. Баща му е търговец на вино, а майка му произхожда от род на равини. Ерих е единствено дете в семейството. Самият Фром описва детството си като два живота в два свята: света на вярата и света на търговията. Изучава социология и психология, получава докторска степен по философия от "Университета" в Хайделберг през 1922 година. Сред неговите преподаватели са такива известни професори като Алфред Вебер, Карл Ясперс и Хайнрих Рикет. Фром учи и в "Мюнхенския университет" и "Берлинския психоаналитичен иститут". След като нацистите идват на власт, на Фром му се налага да напусне Германия, заради еврейските си корени. Така през 1934 година той заминава за САЩ, където започва да се занимава с преподавателска дейност в редица университети, сред които "Колумбийският", "Йейлският" и "Мичиганският", както и в института по психиатрия, психология и психоанализа "Уилиям Алансън Уайт" (като самият Фром се явява и съосновател на института). Основната сфера, в която се въртят интересите му е прилагането на психоаналитичната теория към проблемите на културата и обществото.

Несъгласявайки се с фройдитската теория Фром твърди, че човекът е продукт на културата. Ползвайки резултатите от своите изследвания относно същността на човешката природа, той написва първата си книга "Бягство от свободата" (1941 г.), която му носи световна известност. В труда си философът изследва сложната ситуация, в която се оказва човека на западната култура, където стремежът към индивидуалност в крайна сметка довежда до самота, усещане за непълноценност и съмнения, относно смисъла на съществуването. Тази теза Фром развива и в други негови произведения, като "Изкуството да обичаш", "Човекът за самия себе си", "Анатомия на човешката деструктивност" и др. За философа същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство. "Човекът за самия себе си" е втората книга на Фром, която е публикувана през 1947 година и се явява продължение на труда му - "Бягство от свободата". Книгата му "Да имаш или да бъдеш" може да се разглежда като един вид отговор на есето на френския философ В. Марсел - "Да бъдеш или да имаш". Една от централните теми в трудовете на Фром е религията и неговата интерпретация на Талмуда, който той започва да изучава още от 13-годишна възраст. Тези теми намират отражение в произведенията му "Догмата за Христос", "Ще бъдете като боговете", "Психоанализа и религия" и др. Философът в качеството си на изследовател и критик на идеите на Фройд написва книгата "Мисията на Зигмунд Фройд". В нея той насочва читателите към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. Социалната и политическа философия на Фром е широко застъпена в труда му "Душевно здравото общество" (1995 г.), който ратува за хуманистичния и демократичен социализъм.

Ерих Фром умира на 18 март 1980 година в Муралто, Швейцария. Той е един от малкото психолози, чийто идеи се ползват с такава голяма популярност по цял свят, като още приживе най-известните му произведения са преиздавани десетки пъти. Трудовете на Фром са забележителни със своите социални и политически коментари, както и със своите философски и психологически опори, които поставят множество въпроси за размисъл, актуалността на които остава непреходна и до днес.