Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
|
Папа Йоан Павел II отговаря на въпроси на Виторио Месори ... Както се знае, в съвременната култура за нас, “обикновените хора”, съществува опасност да не разберем истинското и дълбокото значение на християнската същност. Бих искал да попитам: какво именно означава за вярата “спасението”? Как да разбираме това, което говори Ваше Светейшество, че “спасението” е самият корен на християнството? ... |
|
|
Книгата разказва за архангелите в ивритския оригинал на Стария завет. Архангелите са два вида според имената им: собствени имена като Михаил, Гавраил, Рафаил и др., и съществителни нарицателни в множествено число, като серафими, херувими, офаними. Авторът прави анализ на ивритските названия и какво се крие зад тях, защото самите названия са код, който остава непреводим в индоевропейските езици. Чрез ивритската езикова картина на света имената дават информация за същността, особеностите и функциите на архангелите. Приведени са и културологични данни – мнения от библеистиката, юдаизма и християнството, илюстрирани с много ... |
|
|
Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика. Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на "непосредствената среща на човечеството с откритата истина". Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност. ... |
|
|
Из страниците на папската дипломация на ХХ век, съхранени във Ватиканските архиви. ... Творбата подробно запознава читателите с мисията и дипломацията на монсеньор Анджело Джузепе Ронкали (25.11.1881 - 03.06.1963) в България, където е започнал епископската си кариера. Ръкоположен за епископ от папа Пий XI през 1925 г., монсеньор Ронкали е изпратен в България като апостолически визитатор, а по-късно апостолически делегат със задачата да откликне на сериозните нужди на католическата общност. Според д-р Кирил Карталов, автор на книгата, "българското десетилетие" на монсеньор Ронкали е важна глава е биографията на ... |
|
|
Тази книга ще разбуни духовете, ще предизвика вълнения, въпросителни, яростно отрицание. Но за мнозина тя ще донесе просветление и отговори на много въпроси. Кой е Сатаната и кои са неговите демони, какви са доказателствата за съществуването им, какви са целите на Сатаната и как ги постига? Авторът си поставя за задача ясно и разбираемо да обясни методите на действие на Сатаната. Защото мнозина мислят, че Сатаната не може да има достъп до тях и да им навреди. Дори и изцяло посветените на Бога хора не са предпазени от влиянието му. "Когато човек трябва да се бори с неприятностите във всекидневието, си мисли, че те са ... |
|
|
"Ние не само сме сътворени по образа на нашия Творец. Призвани сме от Него към обожение - теосис. Ние се доближаваме до Твореца единствено като творци. Творци на Неговата воля, творци на всеки миг от живота си." Днес ние и на творчеството сме придали някакъв трафаретен, шаблонен смисъл. Творчеството не се състои единствено в това да пишеш книги или да рисуваш картини, или да правиш филми. Не. Творчеството е непрестанното претворяване на едно нещо в друго, по-добро - болестта в здраве, тъгата в радост, мрака в светлина, невидимото във видимо, злото в добро, омразата в любов. Всяко издигане нагоре е творчество, а ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
