Едва ли има по-известна и същевременно по-непозната фигура в нашата история от Васил Левски. В българското национално съзнание той е светецът на България, оплодяващо начало и причастие за всеки българин. Народният поет Иван Вазов го поставя редом до Спасителя, а един негов сподвижник, неизвестен по име, след залавянето му възкликва: "Нямаме втори Левски на света!". В него се събират най-привлекателните черти на възрожденския деец: революционна твърдост и душевна мекота; храброст и благородство; демократизъм и взискателност; нравствена сила и отдаденост на делото. Апостола е българското чудо, но кой е бил той ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
|
В книга първа са проследени редица слабо известни или напълно непознати събития и личности от миналото на българските земи - от праисторическите епохи до гибелта на средновековната българска държава. За разлика от популярните Български хроники на Стефан Цанев, книгата включва научнопопулярни текстове, обединени в тематични раздели. В тях са разгледани важни проблеми от най-древното минало, известни и малко познати факти за Първото и Второто българско царство, знаменити, но и забравени духовни водачи, някои пренебрегнати творби от историята на средновековната българска литература. Читателят ще открие нова информация за ... |
|
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
|
Трьок-българската ономастика по света, доказателство за древността на българщината. Книгата демонстрира безусловната древност и величие на българската нация, която е сложно съставен сбор от 60 народи и племена - българлък. Българите са били навсякъде - твърди гениалният езиковед Николай Я. Мар, който е анализирал над 140 езика. Подсказва се, че българската история трябва да бъде пренаписана и върната със седемнадесет хиляди години назад. Настоящата книга повдига завесата на забвението на българщината. С редица примери от ономастиката разкрива следите на българлъка и неговия водещ трьок-български (тракийско-български) ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
|
|
"Уважаеми читатели, Нека припомним думите на родения в Охрид Григор Пърличев, че "да се преведе Омир би било едно от най-знаменателните дела, което би доказало, че народът ни напредва". Именно този напредък дължим на Александър Милев и Блага Димитрова, които след многогодишен труд през 1969 г. ни предоставиха на модерен български език тази уникална творба на древността, културно наследство на модерната цивилизация. Преводът, освен с точността си, е със спазена ритмика и изключително художествено достойнство, предизвикващ художествена наслада у читателя. Той ни потапя не само в море от събития около ... |
|
|
Сборник с доклади от национална интердисциплинарна научно-практическа конференция София - 26-27 април 2024 г."Българите са древно прединдоевропейско население на Балканите - създатели на Стария свят и на първата Европа. Техните уникални знания, постижения и самобитна култура лежат в основите на човешката история и цивилизация." Из книгата Съставители: Владимир Цонев, Красимир Тихов. ... |
|
|
"Народ с хилядолетна история като българската, с толкова много етносови разклонения навред в два континента, народ, който независимо от обстоятелствата тачи и пази името и традициите си, е практически неунищожим. Петстотин години османска власт не заличиха от народната памет българското народностно име. Петстотин години руско господство не можаха да заличат българското самосъзнание на хиляди волжки българи. Повече от хиляда години българи на Апенините ползват българското име в качеството му на фамилно. След цели две хилядолетия римска, френска и германска зависимост, белгите съумяха да възвърнат своето име и ... |
|
|
Илюстрирана с древните монети. ... "Интересно е да съпоставим историята на двете босфорски държави от двете страни на Дон и Меотийското езеро със столици Пантикапея и Босфора, респективно, с историята на по-късните държави на кимерийските утигури и кутригури, също от двете страни на Дон и Меотийското езеро, които са част от народите на Велика България, и които, както вече споменахме, заедно с котраги и други хунски народи разширяват българската държава на юг от Дунава. От тази съпоставка виждаме, че това са едни и същи народи. Така че тази книга ни дава важната връзка в събитията около северното Черноморие от ... |
