Последната любовна песен

Разтърсваща история за любов и загуба - от провинциална Ирландия до бляскавия Лондон от 60-те години на XX век.

Сорка О'Донован мечтае за приключения далеч от крайбрежното селце в Ирландия, където е израснала. Когато среща харизматичния, но беден музикант Кон Дейли, животът ѝ се преобръща завинаги. Двамата заминават за Лондон с големи надежди, но бързо се сблъскват с реалността на имигрантството. И тогава, на ръба на отчаянието, Кон и рок бандата му пробиват в музикалния бизнес. Двамата влюбени откриват охолния живот, но и тъмната страна на славата. Смъртни заплахи и мрачни тайни от миналото застрашават всичко, което са изградили.

Двайсет години по-късно, рок бандата е напът да се събере за грандиозен благотворителен концерт. Но Кон Дейли, покорил сърцата на цяло поколение, е в неизвестност от десетилетие. Само един човек може да разкрие случилото се преди толкова години. И той е твърдо решен да разкрие истината, защото, ако Кон Дейли са появи преди това, историята ще се повтори, а последиците ще бъдат трагични.

"Лондон, юни 1986 г.

В стаята с телевизора винаги имаше стари вестници, но тя никога не проявяваше интерес към новините. Понякога ги събираше и преглеждаше кръстословиците. Това донякъде разсейваше скуката. И сега взе броевете на „Сън“ и „Мирър“, покрити с петна от чай, пъхна ги под мишница и се запъти към килията си. Слава богу, беше празна. Мюриъл бе отишла в банята. Тя се настани на леглото си и взе първия вестник от купчината. Докато го разлистваше в търсене на страницата с ребусите, насреща си видя познато лице. Наложи си да не му обръща внимание и обърна страницата. Той все още бе много голяма звезда. Откакто изчезна преди години, личността му достигна култов статут. Във вестниците неизбежно се появяваше по някоя негова снимка. Тя се опита да не мисли за миналото. Когато намери кръстословицата, извади химикалка от джоба на гащеризона си и започна да попълва буквите, дъвчейки я от време на време. Както и очакваше обаче, концентрацията ѝ се бе изпарила. Накрая се предаде и обърна пак на страницата, за да прочете.

Ела си, Кон! Днес бе съобщено, че сензацията от 60-те „Фишърмен“ ще се съберат на сцената на стадион „Уембли“ за предстоящия разпродаден концерт „Музика за живот“. Звезди от миналото и настоящето ще пеят в подкрепа на Африка този уикенд, но въпросът, който си задават всички, е... ще се появи ли Кон Дейли? Вокалистът на „Фишърмен“ не е виждан от повече от десетилетие. Тя се отпусна по гръб с вестника в скута. Научила се бе да остава безчувствена за емоциите. Само така можеше да оцелее тук. Докато лежеше и се взираше в пукнатината на тавана, която с времето се бе удължила от сантиметър-два до почти трийсет, по лицето ѝ премина усмивка. Удоволствие ли изпитваше? Не, не съвсем. Отдавна бе престанала да вярва в съдбата. И все пак щастливо съвпадение бе, че ако всичко минеше добре пред комисията по освобождаване след две седмици, тя щеше да излезе от затвора точно преди историческото събиране на групата за изпълнението им на „Уембли“.

Вечерта, когато осветлението в килията премигна три пъти, за да покаже колко остава до гасенето на лампите, тя стана да си измие зъбите. После взе четирите хапчета, които надзирателката току-що ѝ бе дала, и ги пусна в канала. Те се завъртяха и водата ги засмука. Когато се обърна, видя Мюриъл да я гледа ужасена.
– Божичко, скъпа, какви ги вършиш? Повече няма да ти дадат. Нали ги знаеш какви са?
Тя се качи тихо на леглото си.
– Няма проблем, Мюриъл. Повече не ми трябват. Лека нощ.
След малко светлините изгаснаха. Вместо бързо да изпадне в обичайния неспокоен сън под въздействие на лекарствата, тя се чувстваше напълно будна. Щеше да отнеме известно време организмът ѝ да се изчисти от предишната доза и умът ѝ да се проясни, но щеше да се справи. Трябваше. Позволи си да нахълта безмилостно в паметта си, да остави гнева да излезе на повърхността. Болката щеше да ѝ дава сила и да подхранва нуждата от отмъщение."
Из книгата

Лусинда Райли (1965 - 2021) започва кариерата си като актриса. Публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите ѝ са преведени на трийсет и седем езика и продължават да вълнуват читателите по цял свят. От тях в световен мащаб са продадени над седемдесет милиона екземпляра. През 2024 г. Лусинда Райли беше наградена посмъртно с отличието Златен Пан.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com