Като всички книги на Нарине Абгарян, и този роман е трагикомичен и изпълнен с безкрайна доброта. И като всички книги на Нарине Абгарян той е за любовта. В малко градче в Армения на преклонна възраст умира Симон, каменоделец, който през дългия си живот се радва на уважението на всички в града, но и се слави с безбройните си любовни похождения. За да го изпратят в последния му път, в дома му се събират всички жени, които някога е обичал. И всяка от тях има своята история."Няма случайни срещи. Всяка ни учи на нещо. Няма случайни раздели. Всяка отнася частица от душата ни. Всяка скръб ни прави по-силни. Няма как да е ... |
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
"Разкази за маса" е деветата книга на Стоян Николов - Торлака, но първата му с разкази. Тя е част от поредицата "Северозападен романь" и гарантира ударна доза забавление. За незапознатите със северозападния диалект отново е предвиден речник. Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са ... |
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
Годината е 1913 -та. Седемдесет и двама отбрани мъже, албанци мюсюлмани от спорната и до днес област Чамерия, са примамени в Парамития от гръцкия митрополит с маслинова клонка, ала биват избити до крак и душите им, понесени от мътните води на реката на смъртта и ненамерили покой, години наред населяват сънищата и виденията на живите. Сред тях е Авдул, принадлежащ към многолюдна албанска общност от живеещи в сговор поклонници на кръста и полумесеца. Със сочен език и съпричастност, но и с лек хумор Том Кука разгръща епична сага с разнолики човешки съдби на хора простодушни със старинен бит, на корави мъже и силни жени, ... |
|
Гюлсерен е млада жена, която е загубила баща си и живее с майка cu и сестра си, които се отнасят към нея като към прислужница. Майка ѝ продава тяхно имение на известния писател Неджип Кунтер. Романистът се премества в запуснатата вила и намира до камината личния дневник на Гюлсерен. Четейки го, той се изпълва с любопитство и състрадание, карайки го да се впусне в необичайни действия с надеждата да я намери. Гюлсерен и Неджип се срещат случайно и между тях започва любовна история. Сестра ѝ обаче също желае да притежава Неджип..."Тя вдишваше дълго аромата на увивните рози, катерещи се по стената. Тези рози ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Какъв е смисълът на живота? Със сигурност не е да работиш... Всички притежания на Йенс Лойних се побират в два куфара - с изключение на милионите в сметката му, които са достатъчно, че да може безгрижно да прекара живота си в най-луксозните хотели в света. Той обаче не се занимава... с нищо. Съвсем нищо. Защото е разбрал, че да не правиш нищо не е толкова лесно, колкото си мислят повечето хора. Йенс не се ражда в едно от онези семейства, в които ти създават тръст, който ще ти гарантира охолен живот независимо какво вършиш. Не е царска особа и няма далечен роднина, който да му завещае баснословни суми. Той просто има ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
В романа Медальонът отвътре Гюлсерен Будайъджъоглу разказва истории, базирани на истински случаи, взети от реалната ѝ практика на психотерапевт. "Да си невидим свидетел на разговори между лекар и пациент е изкушаващо любопитство за почти всеки" споделя авторката. И докато героите отварят сърцата си и споделят най-дълбоките си тайни и терзания, терапевтката от своя страна също открито описва своите чувства, мисли и колебания по време на сеансите, докато търси със сетивата, знанията и опита си вярната посока и успешния изход за всеки отделен случай. Историите в романа са разнообразни и изненадващи, както ... |