Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Йордан Йовков оставя не голямо, но силно и запомнящо се драматургично наследство. Двете му драми "Албена" и "Боряна" са до болка правдиви и силни като драматургия. Те са голям принос към националната ни култура. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"Всеки маршрут имаше различни капани и ги знаеха само щатните пощальони. Всеки ден ти се случваше нова нова гадост и трябваше винаги да си готов за изнасилване, убийство, кучета или някаква друга малоумщина. Щатните не издаваха малките си тайни. Това беше единственото им преимущество - освен че знаеха наизуст районите си. Беше голяма тръпка за новак, особено ако пиеш цяла вечер, лягаш си в 2.00, ставаш в 4.30, след като си ебал и пял цяла нощ, и накрая да ти се размине безнаказано - почти. Един ден разнасях писмата и за момента всичко вървеше добре, въпреки че маршрутът беше нов и си помислих: Божичко, може би за ... |
|
|
Нова поезия. ... "Фазанът, обърнат към слънцето, с отворен червен клюн, с тежко тяло, изискано украсено като на гост на светлината - кафяво-червено, с черен пръстен на шията, с висяща дълга черна опашка, надава своя силен, негодуващ глас и с плясък на криле пътува във високия въздух. Хубави са очите, които му се любуват..." Из книгата ... |
|
|
София днес. Преди година, писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе, той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство "Жанет - 45" публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята ... |
|
|
"В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие "От небето до земята" се изправя една зряла и самоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане." Иван Теофилов "Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е факт, че "сетивата вдъхновяват". Поезията на Силвия ... |
|
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Телевизията върна убийството в домовете – там, където му е мястото. Съспенсът е като жената. Колкото повече бъде оставено на въображението, толкова по-голямо е вълнението. Ако трябва да снимам филм в Австралия, ще накарам някой полицай да скочи в торбата на кенгуру и да изкрещи: "Следвай тази кола!". Аз съм режисьор със стил. Ако снимам "Пепеляшка", зрителите веднага ще очакват да открият труп в каляската. "Дисни" е най-силен в кастинга. Ако някой от актьорите не му харесва, той просто скъсва картинката. Единственият проблем с ... |
|
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
|
Романът първоначално е написан под заглавието "Цветовете на деня" през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие "Мъжът, който разбираше жените" с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на "съвършената двойка". Романът е преработен под заглавието "Лиричните клоуни" през 1979-а - годината, в която се самоубива Джийн Сибърг... Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение. Ромен Гари (1914 - 1980) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на ... |
|
|
"Нахално честни, красиви - стиховете на Ивайло Добрев са като добре контролирана експлозия. Експлозия в забавен каданс, която връща света към жизнените му основания." Марин Бодаков "Разочарованите са нещастни, но още по-нещастни са разочарованите от разочарованите - разочарованието дори не е тяхно."Ивайло Добрев ... |
|
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
