Афоризми, карикатури и CD с телефонни разговори от миналия век. ... "Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио - Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят). В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков - рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Има няколко вида разкази с неочакван край. Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност, но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят. В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така - рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето ... |
|
|
Ще приеме ли тя неговото предложение, преди часовникът да удари полунощ? Софи Бекет е незаконната дъщеря на граф Пенуд. Тя живее в дома му като негова повереница и съществуването ѝ е поносимо до деня, в който баща ѝ се жени. Новата господарка незабавно я намразва и когато графът умира, тя превръща Софи в прислужница. Дните на младото момиче са изпълнени с робски труд, но една великолепна нощ променя съдбата ѝ. Софи никога не си е представяла, че ще успее да се промъкне на прочутия маскен бал, организиран от лейди Бриджъртън, нито че ще срещне там своя "принц"! И докато се носи във вихрен танц ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
|
Издирила, събрала и редактирала: Милена Дренчева. ... "Държиш в ръцете си част от нематериалното наследство, останало от нашите деди - шегобийци и хумористи. Веселите случки и анекдоти в книжката са част от техния живот, от ежедневието, което ги е съпътствало. С дълбока житейска мъдрост, понякога, с лек хумор или остра сатира са пословиците и поговорките, запазили странджанската си специфичност. Всички те имат точен прицел и се казват в подходящи моменти. Кратки по своето съдържание, те са наситени с езика на района и времето на създаване. В тях всяка дума, всяко ударение са поставени на място. Освен че са забавни, ... |
