След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
|
"Книгата "Насън и наяве" съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други - обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството... В тази книга надграждам и доразвивам някои ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
Как ни спасяват природните закони събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света."Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
Кръчми, бой, колоритни пияници - с подобни елементи се свързва Северозападна България през последните години. Съвсем малко се обръща внимание на това как живеят децата и младежите в тази красива, но бедна част от България. В този сборник Александър Скалд разказва за приключенията на едно израсло в Дунавската равнина момче, когато отива да учи в малкия град Берковица, разположен в подножието на Западна Стара планина. Лесотехническата гимназия е пълна с шашавелници, които наричат училището Талашо. Там Алекс Дебелио се сприятелява с уникални персонажи като ръгбиста Цурата, симпатичния Росен Суека, разумния Тихо и други ... |
|
|
"Написването на книгата е по някакъв начин израз на моята дълбока връзка с литературата, на моята влюбеност в изкуството на думите; на любовта ми към играта с езика, с многото глаголни времена и наклонения, с пресичането на различни гледни точки, времеви отрязъци в нестройна последователност, с повторението на идеи, представени под различен ъгъл. Автентични случки, познати до болка на всички. Понякога комични, понякога не съвсем. Някои съвсем простички простичко поднесени картини от света, който ни заобикаля. И накрая. Убеждението ми, че е много важно да ги преодолеем... тях... Че е много важно да преодолеем всички ... |
|
|
Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
Пролетни води е забавна пародия на Чикагската школа по литература. В своето второ публикувано произведение Хемингуей чудесно пародира темите и стиловете на великата раса на писателите от неговото поколение. Пролетта идва в малките градове на Мичиган, но снегът все още покрива земята, когато Скрипс О'Нийл се отправя към Чикаго, решава да спре за малко в Петоски и среща Йоги Джонсън. Техните чудати истории са брилянтна сатира, осмиваща конвенционалната белетристика. Образите, които срещат, са абсурдни и същевременно странно познати. Кратък, забързан, забавен, Пролетни води хвърля светлина върху по-късните творби на ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
