Историята на човешките общества е история на неравенствата - на свободата на господстващите и на несвободата на подчинените. Ала същата тази история може да се разгледа и под друг ъгъл - като история на борбата за морално и социално равенство между хората. Тези идеали изискват политическото право да се настани на мястото на отменения закон на по-силния. "За обществения договор" на Русо е сред първите опити за теоретично обосноваване на това изискване. Някъде през 1743 г., докато си изкарва хляба като секретар на френския посланик във Венеция граф дьо Монтегю, Жан-Жак Русо (1712 - 1778) се впуска в ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Органон". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Епоха на революции" е третата част от литературния шедьовър на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи". Писан по време на Втората световна война, в този том по особен начин се пречупват настроенията и възгледите на един от най-великите английски водачи в един от най-критичните периоди от новата история. "През описания в настоящия том период, а именно 1688 - 1815 г., човечеството изпитало разтърсващото влияние на три революции. Те избухнали в рамките на сто години и всички довели до войни между британците и французите. Английската революция от 1688 г. ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... Четирите тома на "История на англоезичните народи" обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател. Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Раждането на Британия" е първият том от монументалния труд на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", една от най-значимите фигури на XX век, посветен на историята на англоезичните народи. Повествованието започва през 55 г. преди Христа, когато "проконсулът на Галия, Гай Юлий Цезар обърнал поглед към Британия", и завършва с Войната на розите и Битката при Босуърт през 1485 г. В този отрязък от хилядолетие и половина Чърчил разказва за борбите и вълненията, които съпътстват създаването на една нация, за нашествията на викингите и норманите, за ... |
|
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
|
Мястото на Турция в Международните отношения. ... Разположените около Турция близка териториална, близка акваториална и близка континентална зона в географски аспект се намират в центъра на световния материк, а в исторически аспект обхващат местата, през които преминават магистралите на човешката история. При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след Студената война, Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
|
В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно - ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива. Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше - цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято ... |
|
|
Изданието е двуезично, на български и италиански език. ... "Владетелят" е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели. Смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от ... |
|
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
