Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
Всяка тайна очаква своя час, за да бъде разкрита. Отдавна изгубена картина... Когато младият архитект Франческо Фабиани наследява къщата на чичо си във Венеция, изобщо не очаква, че на тавана ще попадне на скрита и отдавна забравена картина. Още по-малко предполага, че тя ще се окаже ранна творба на не кой да е, а на Якопо Тинторето - един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс. Скрит код, водещ до опасна тайна... При проучването на въпросната картина реставраторката Ана Конти се натъква на шифър, замаскиран под слоеве боя. Тайнописът разкрива ... |
|
Трийсетгодишната Артемида е в кризисен момент от живота си и решава да сложи край на партньорските и приятелските си връзки, които за нея са по-скоро товар, отколкото удоволствие и хармония. Майка ѝ е емигрирала от Македония в САЩ непосредствено след раждането ѝ. Когато Артемида съвсем случайно открива куп писма и една стара снимка на биологичния си баща, тя си дава сметка, че в Ню Йорк не може да намери отговорите на въпросите, които я терзаят. Затова тя заминава за Струга, за да открие корените си. Разочарованията обаче са по-големи от сантименталните ѝ очаквания. Баба ѝ е инвалидизирана от ... |
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |