Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
33 литературни портрета: Поети - от Гео Милев до К. Павлов Белетристи - от Йордан Йовко в до Г. Стоев Драматурзи - от Ст. Л. Костов до Ст. Цанев Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
With motion and machines as its most treasured tropes, Futurism was founded in 1909 by Filippo Tommaso Marinetti, along with painters Giacomo Balla, Umberto Boccioni, Carlo Carrà, and Gino Severini. With affiliate painters, sculptors, designers, architects, and writers, the group sought to subsume the dusty establishment into a new age of sleek, strong, purified modernity. Futurism's place in art history is as ambivalent as it is important. The movement pioneered revolutionary methods to convey movement, light, and speed, but sparks controversy in its glorification of war and fascist politics. Their frenzied, ... |
|
|
Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Книгата обобщава дългогодишните наблюдения на един от най-добрите познавачи на Ботевото творчество. Разгледани са важни въпроси, свързани с художествените особеностите и творческата история на неговите стихове, детайлно са представени вестниците на Хр. Ботеви и идеите, които носят статиите му. Изследването хвърля нова светлина върху контактите на големия революционер с негови съмишленици в Румъния и Русия, както и за връзките на литературните и публицистичните му творби с идеите на времето и въздействието им върху съвременниците. ... |
|
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев" не е монография, а размишления върху написаното от Тончо Жечев. Тук са представени не толкова изследвания, колкото вариации върху теми и сюжети от големия мислител. Тончо Жечев все още не е прочетен внимателно и цялостно и поради това значението му е недооценено, а приносът му не е показан в цялата му големина и стойност. Тази книга се стреми да постигне една изключително амбициозна цел - да покаже как големия ни мислител продължава да живее и влияе върху днешното ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
