В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ... |
|
|
Модалност и индексичност в Битие и време."Това е една от най-елегантните книги върху Битие и време. Елегантността ѝ се дължи не на красивия слог или на изящната структура, а на непринудеността, с която превежда читателя през философския лабиринт на Хайдегер. И ако лекотата на движението разкрива философската структура, то скритият елемент в елегантната постройка на книгата е междувременно изтеклата огромна работа върху Битие и време, която Дарин Тенев неизменно има предвид, без да натрапва на читателя. Интерпретацията, която ни предлага авторът, е невъзможна без усилията на широк кръг мислители, но тук тяхната ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Целият този свят и целият ни живот са една голяма школа, в която трябва да се научим на нещо. Човек може да излезе извън границите на предначертаното, ако анализира поуките, които му поднася съдбата. Книгата е съставена въз основа на семинара на Бхакти Вигяна Госвами "Окрий себе си и бъде успешен" и е посветена на изследването на аналогиите между древните ведически писания, записани от Вясадев преди пет хиляди години, и напълно съвременните изключително актуални идеи, изложени от Стивън Кови в книгата "Седемте навика на високоефективните хора". Тази книга ще помогне на читателя да осъзнае, че ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
