Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци - Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг... Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990."Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Легенди и сензационни разкрития от нейните водачи. ... През втората половина на XIX и началото на XX в. националноосвободителните борби на българския народ достигат своя апогей. В този период почти целият народ се включва в битките за църковна, просветна и политическа свобода, в борбите срещу геноцида над българите, осъществяван целенасочено от Турция, Сърбия, Гърция и Румъния. И в тези борби се включват активно най-предаваните, най-верните, най-самоотвержените и най-смелите чеда на изстрадалото ни Отечество с едничката мисъл - свобода и обединение на сите българи на Балканския полуостров... В настоящата книга ще намерите ... |
|
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
|
|
Научнопопулярно изследване за живота на възрожденските българи в Одринска Тракия. За родолюбието им, културно-просветното и училищно дело, както и борбата им за освобождение от Османско владичество. "Едно от най-древните селища на Балканите е днешният град Одрин (Едирне). Първото му име, дадено от траките-одриси било Ускудама. Според проучванията на археолозите, векове преди Христа, земите на Балканския полуостров били населявани от тракийски племена. Най-многочислени сред тях били одрисите, обитаващи обширни територии от двете страни на река Марица. През 70-те години на V в. пр. Хр. те основали свое царство с главно ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
|
Непознатата война. ... "Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека са ви халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се ... |
|
|
Новата книга на д-р Иван Христов е поглед към миналото и съдбата на тракийските паметници по Западното Черноморие. Спускането от планинска Тракия към морето е една стара мечта на историка, който след години на проучване на археологически обекти в планините на България се потапя в проблемите на подводната археология и история. В книгата е проследена съдбата на непопулярното в историческата наука тракийско племе троглодити (пещерни хора). Богатият снимков материал е илюстрация на културното наследство на племената, населявали в миналото крайбрежна Добруджа. Книгата е и сполучлив пътеводител за тези, които оценяват ... |
|
|
Един древен град, роден от срещата на две морета и разположен на два континента, днес е духовен мост между Изтока и Запада. Истанбул, носил различни имена през вековете, е бил столица на две могъщи империи, неразривно свързани с историята на българската държава още от създаването и до наши дни. Тук са получили образование много бележити българи, като се започне от светите братя Равноапостоли Кирил и Методий, цар Симеон учили в прочутата Магнаурска школа, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, д-р Иван Богоров, Георги С. Раковски, Сава Доброплодни - в Патриаршеската духовна академия в Куручешме, Григор Начович, Добри ... |
|
|
Книгата разкрива историческата съдба, културно-историческото наследство и богатата народна култура на царибродските българи от епохата на Възраждането до наши дни. След Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор Цариброд е откъснат от България. Българите в Цариброд съхраняват своята национална идентичност и се противопоставят на опитите да бъде променено народностното им съзнание. Мнозина от тях емигрират в България и създават свои землячески общности. Временното възвръщане на Цариброд в пределите на българската държава през периода 1941-1944 г. възражда в него българската просвета и културни традиции. ... |
