Документален роман за Иван Вазов. ... От автора на Цар Калоян, Съзидателят кан Омуртаг, Възмездието на Телериг, Прозренията на Раковски и Да каже нявга народът. Кажем ли Иван Вазов, разбираме България. Кажем ли България - сещаме се за Вазов. Това е документален роман за делото и интимния живот на този литературен титан. Класикът е така органически вкоренен в нашето съзнание, че невинаги забелязваме ролята, която играе в духовния ни свят. Това е българознание - спойката на нашето битие и самочувствие. Без него обликът ни би бил ощетен! Бойко Беленски е доктор по история и автор на над 20 романа. Той добавя още един ... |
|
Вълнуващ роман за дъщерята на президента. Баща ѝ е един от най-обичаните американски президенти, но Алис Рузвелт далеч не мисли да се крие в неговата сянка. Дръзка и непокорна още от малка, тя се превръща в жена, готова да се бори за собственото си щастие. Острият ѝ пламенен ум яростно се бунтува срещу наложените от мъжкото общество ограничения и очаквания. "Американска принцеса" на Стефани Мари Торнтън осветлява сложните, интригуващи и често враждебни отношения в рода Рузвелт. Романът разобличава политическите и висшите кръгове на САЩ през присмехулния и прозорлив поглед на Алис. Непокорната Първа ... |
|
Биографичен роман за Микеланджело. За да създаде убедителен портрет на големия ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, Ървинг Стоун прекарва доста години в Италия. Там той посещава местата, на които Микеланджело е живял и творил, запознава се подробно с кореспонденцията му, работи в мраморни кариери и дори става чирак на скулптор. В резултат на тези задълбочени проучвания се ражда най-успешното му произведение, Страдание и възторг - завладяващ роман, който връща към живот един от най-великите творци на всички времена, като позволява на читателите не само да се докоснат до гения на Микеланджело, но и да ... |
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |