История за мечти, в които се намесва съдбата. Докато семейните ѝ приятели с нетърпение очакват празниците и почивните дни, за Калина Иванова, най-старата и самотна мома във Варна, неделите са най-проблемното време. Всичките ѝ приятелки говорят само за сватбите и бебетата си, а нейните мечти и проблеми остават нечути... Калина уверено крачи по пътя към повишението в банката, в която работи, и отпуска кредит след кредит на щастливи млади семейства, но всъщност мечтае за бебе. И за съпруг, сродна душа, истинска любов. Но определено повече за бебе. Положението е толкова тежко, че за четиридесетия рожден ден на ... |
|
В Хонконг високоуважаваният професор Яо Бай неочаквано обявява раждането на две генетично модифицирани бебета. Противоречивата новина се превръща в световна сензация и насочва всички погледи към Китай. Не след дълго ученият изчезва безследно. В Лисабон Томаш Нороня се запознава със служителя на секретна американска технологична агенция Курт Вайлман, който се интересува от връзката му с Яо Бай. Португалският историк е единственият човек от Запада, който е общувал с китайския учен през последните десет години. Вайлман разкрива, че професорът е бил начело на таен проект, вдъхновен от Витрувианския човек на Леонардо да ... |
|
Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе, един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа (Коледни подаръци); после порастват и край на игрите (Което е било); препускат през историята, в която дават немалка дан (Живи картини). Тази напълно законна гордост на Създателя се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред онова, което наричат Бог. Архитектоника на живота, ... |
|
В романа "М-р Гуин" в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена "Три пъти на разсъмване". Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въображаемите случки тя е и далечно продължение на "М-р Гуин" отчасти заради удоволствието, споделено от автора, "да последвам една определена идея, която имах в главата си". Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка "М-р Гуин" защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак в първата ѝ част да бъде ... |
|
В романа M-р Гуин в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена Три пъти на разсъмване. Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въображаемите случки тя е и далечно продължение на M-р Гуин отчасти заради удоволствието, споделено от автора, да последвам една определена идея, която имах в главата си. Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка M-р Гуин, защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак и първата ѝ част да бъде спазено онова, което M-р Гуин обещава - допълнителен поглед върху ... |
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Поемата "Гарванът" носи световна слава Едгар Алан По и се превръща в едно от най-знаковите му произведения. Поемата е основа на множество препратки и заемки в популярната култура. Оказва влияние и вдъхновение на много съвременни творци в литературата, киното, музиката. Едгар Алан По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, САЩ. От дете е сирак. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно през 1827 г. с малка стихосбирка, подписана анонимно. Известен е ... |
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |