Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг? Докато с присъщата си хаплива ... |
|
|
На трийсет и шестия си рожден ден Травис Корнел се отправя на излет в подножието на планината Санта Ана. Скоро обаче пътят му е препречен от мърляв голдън ретрийвър, който не му позволява да продължи навътре в тъмната гора. В онази сутрин Травис отчаяно се опитва да намери малко щастие в своя самотен, сякаш прокълнат живот. Това, което намира, е приятел - куче с обезпокоителна интелигентност - и заплаха, която би могла да излезе само от най-тъмните кътчета на човешкото въображение. Оказва се, че от свръхсекретна правителствена лаборатория са избягали две генетично променени същества. Едното е великолепно куче със смайващ ... |
|
|
Добре дошли в дома на семейство Кенеди. Запознайте се с Лайла, Бил, Сили, Вайълет и Джийн. Лайла: изоставена от съпруга си заради по-млада жена малко след като написва бестселър за това как да запазиш искрата в брака си. Домът ѝ се разпада - буквално и преносно, кариерата ѝ е в застой и тя не може да се отърси от усещането, че най-хубавите години от живота ѝ са безвъзвратно отминали. Бил: доведения баща на Лайла, който се нанася у тях след смъртта на майка ѝ. Той е мил, старомоден, държи на здравословното хранене и я докарва до пълна лудост. Сили: по-голямата дъщеря на Лайла, която ненавижда ... |
|
|
Адажио за Мария е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот."Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. Адажио за Мария е история за най-голямото чудо - самия живот!" Георги Бърдаров ... |
|
|
Алесандро Барико е литературната звезда на Италия и е добре познат на българските читатели с романите си Коприна, City, Без кръв, Тази история. Той е нестандартен, непредсказуем и самобитен. Всяко негово произведение предизвиква хаос в оценките на критика и читатели и печели литературни награди. ... |
|
|
"Тази книга е продължение на първата част издадена през 2024. Накрая на пътеписите стана ясно, че скоро няма да ми се сбъдне мечтата да се заделя на Луната и да стана Луноходец. И така се завърнах към домашния, земен покой. Както неочаквано ми бе заръчано! Разбира се и в тези кратки истории главният герой е чужденецът от близо и далеч, с редовния душевен недоимък, който ни помага да мечтаем, да се учим на състрадание и добротворство! Не само защото Любовта покривала много грехове. А за несбъднатите мечти сигурно и за тях трябва да сме винаги, винаги благодарни! Най-малкото заради утехата, че с тях можем да ... |
|
|
Сериен убиец дебне възрастните хора в Саутборн. Единствената улика, която оставя, е плочка от домино в ръката на всяка жертва - с издълбано на гърба име. Фиона, Сю и Дейзи, доброволки в местния благотворителен магазин Кучетата се нуждаят от уютни домове, са в шок, когато научават, че любимата им клиентка е мъртва. Осемдесет и шест годишната Сара Браун е открита в коридора на дома си от доставчик - убита, с домино в ръка. Но когато още един човек е намерен мъртъв с домино в ръка, а полицията е в задънена улица, дамите се заемат с разкриването на убиеца. За щастие, си имат и помощник - рошавият териер на Фиона. Въоръжени с ... |
|
|
Един самотен астронавт трябва да спаси Земята от катастрофа в този невероятен научно-фантастичен трилър от бестселъровия автор на Марсианецът и Артемида - Анди Уеър. Райланд Грейс е единственият оцелял участник в отчаяна, съдбоносна мисия - и ако се провали, човечеството и самата Земя ще загинат. Само дето в момента той не го знае. Не помни дори собственото си име, а камо ли природата на своята задача или как да я изпълни. Знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания. Колегите му от екипажа са мъртви и ... |
|
|
Третият роман на Алесандро Барико ще ни въведе в началото на миналия век, когато човекът става свидетел на едно ново изобретение, призвано да промени света - автомобила. Неговата поява ще промени представите за скоростта, механиката и модерната техника. И също ще промени хоризонта на човека от бавния ритъм на живот към откриване на нови и непознати неща. Свидетел на тези епохални събития за човечеството е Ултимо Пари, син на беден и обикновен селянин от областта Пиемонте, чийто бащата продава единственото си богатство - двадесет и пет крави, за да превърне обора в гараж. Ултимо е едно момче, което, както го представя ... |
|
|
"Атлас изправи рамене" превръща Айн Ранд не само в един от най-популярните писатели, но и в един от най-влиятелните мислители на съвременния свят. Това е удивителната история на човек, който казва, че ще спре света... и го прави. Със страхотния си замисъл, със спиращото дъха напрежение, "Атлас изправи рамене" не прилича на никоя друга книга, която сте чели. Това е криминална история, но не за убийството на човешкото тяло, а за убийството и възкресението - на човешкия дух. ... |
|
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
