Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
Как стана така, че за 20 години на цена, която меко казано може да се определи като твърде висока (крах на образователната система, колапс на здравеопазването, подриване на устоите на държавността), Балканите успяха от периферия на Изтока да станат периферия на Запада? Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят отговора на този въпрос. Проф. д-р Любиша Р. Митрович (1943) е редовен професор по социология във Философския факултет на Нишкия университет, Република Сърбия. Завежда катедрата по обща социология, ръководител на следдипломното обучение по „Социология на общественото развитие”. Бил е декан на Философския ... |
|
|
Петстотин години, побрани в по-малко от петстотин страници... Събитията в Америките от времето преди Колумб до войните за независимост от ранния ХІХ век, създаването на новите нации, икономическото и политическото им развитие и търсенето на идентичност през изтеклото столетие - това са процесите, около които професорът по история в Университета "Вандербилт" гради своя анализ. Сблъсъкът на народи и култури - местни американци, европейци и африканци, определя облика на Латинска Америка и ú придава онова единство и разнообразие, което авторът извежда като централна тема в краткото, но изчерпателно изследване. ... |
|
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
|
|
Двуезично издание на оригинала от 1919 г. с предговор на английски и български език от проф. Любомир Милетич. ... 486 автентични снимки и една етнографска карта. През 1915 г. България влезе в Първата световна война с голяма надежда за реванш срещу съюзниците разбойници от Балканската война и с мечтата за освобождение и обединение на всички българи на Балканите. За съжаление и този титаничен и отчаян напън на милата ни Родина, мобилизирала почти милионна армия, претърпя тежко поражение, което затвърди окупацията на завладените територии от Гърция, Сърбия и Румъния. Даже допълнително бяха откъснати от България и други ... |
|
|
Включените в настоящото издание 14 научни изследвания са разработени в периода 2005 - 2009 г. Наред с теоретичните основи на политическата география и геополитиката е представена постсоциалистическата динамика на Източна Европа и бившия Съветски съюз. Отделни изследвания са посветени на 7 страни от макрорегиона - Русия, Казахстан, Украйна, Беларус, Полша, Сърбия и България. Подобаващо внимание е отделено на възникването, еволюцията и съвременното състояние на славянската и евразийската идея и тяхното място в геополитическата и цивилизованата идентичност на страните от източната част на Европа. Широко приложение във всички ... |
|
|
Магдалина Станчева е археолог, дългогодишен уредник на Музея на София, част от Комитета за световно наследство към Юнеско. Магдалина Станчева спасява старините на древния град от разрушаване в тоталитарните години, когато искат да бутнат ротондата зад хотел "Балкан" (сега "Шератон"), спасява църквата "Света Петка Самарджийска" (в подлеза до "Шератон" и Булбанк), части от крепостната стена и кулите в подлеза между Министерски съвет и Президентството. В книгата е описана не само историята на столицата, но и това как тази история е предмет на повече или по-малко компетентна държавна ... |
