В книгата си „Разгневената земя: Природни бедствия”, Бойко Рангелов разглежда процесите, свързани с природните бедствия, основно в твърдата Земя (земетресения) и течната и обвивка (цунами). Актуални са материалите за потенциалната заплаха от цунами в Черно море и възможните последици, изследванията по археосеизмология, резултатите от изучаването на природните бедствия на Антарктида. Представят се най-новите данни за земетръсната опасност в България, за специфичните поведенчески реакции на групи от хора, попаднали в екстремни ситуации, за микросеизмичното райониране на София – като основен инструмент за снижаване на ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Това изследване е резултат от реализирането на терен на проекта "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин". Експедицията беше осъществена от национален екип от учени, университетски преподаватели и студентски от катедрата по културология на Факултета по изкуства при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, секция Тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН, департамент Археология при Нов български университет - София и Етнографски музей - Пловдив през 2001 и 2002 г. Към изследвания обект - артефактите от древно-тракийската религия и духовност като цяло беше подходено комплексно, ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
|
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
Как стана така, че за 20 години на цена, която меко казано може да се определи като твърде висока (крах на образователната система, колапс на здравеопазването, подриване на устоите на държавността), Балканите успяха от периферия на Изтока да станат периферия на Запада? Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят отговора на този въпрос. Проф. д-р Любиша Р. Митрович (1943) е редовен професор по социология във Философския факултет на Нишкия университет, Република Сърбия. Завежда катедрата по обща социология, ръководител на следдипломното обучение по „Социология на общественото развитие”. Бил е декан на Философския ... |
|
|
Петстотин години, побрани в по-малко от петстотин страници... Събитията в Америките от времето преди Колумб до войните за независимост от ранния ХІХ век, създаването на новите нации, икономическото и политическото им развитие и търсенето на идентичност през изтеклото столетие - това са процесите, около които професорът по история в Университета "Вандербилт" гради своя анализ. Сблъсъкът на народи и култури - местни американци, европейци и африканци, определя облика на Латинска Америка и ú придава онова единство и разнообразие, което авторът извежда като централна тема в краткото, но изчерпателно изследване. ... |
|
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
