Роман за смисъла на живота, за взаимопомощта и новите пътища. Белези е трогателен роман за човек, който заминава в търсене на смъртта. История, разказана с нежност и истинска обич към онези, чиито животи са съсипани от войната и въпреки всичко продължават да се борят да възстановят разрушеното. Романът е превеждан на над 30 езика и печели множество награди, както в Исландия, така и из Европа, сред които Най-добър исландски роман в Исландия (2016) и Наградата за литература на Северния съвет (2018)."Исландската дума ör означава белег. Тя е от среден род и формата и в единствено и множествено число е еднаква. ... |
|
"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов е литературен теоретик и ... |
|
В книгата Времето на стария Бог един от най-талантливите и четени съвременни ирландски писатели Себастиан Бари, два пъти удостояван с наградата Коста и с четири номинации за Букър, ни среща с Том Кетъл, наскоро пенсиониран полицай, който лека-полека свиква с новия си живот и дом: странна пристройка към викториански замък, откъдето се открива невероятна гледка към Ирландско море. Месеци наред той не вижда никого и само от време на време зърва отдалеч ексцентричния си хазяин и изнервената млада майка, дошла да живее в съседство с него. Случва се да го спохождат и мили спомени за семейството, за любимата му жена Джун, която ... |
|
Подобно на Джон Фаулз, героят на Магът Никълъс отива да преподава английски в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнственият маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности Никълъс става обект на странни експерименти на границата между сън и реалност. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази сякаш предварително подготвена постановка, като мислено се връща в миналото, вглежда се в себе си и в хората, които го заобикалят, размишлява над всякакви естетически, еротични, метафизични въпроси. Роман загадка, метафикция, ... |
|
"Тясна пътека през душата и света на Димитър Анакиев е една наистина стойностна творба - красива като литература, честна като гражданска позиция и много информативна като фактология, но може би най-важното, най-ценното - с един уникален дух, който доближава читателя да автентичната японска естетика, философия и до онова, неуловимото, което прави Япония именно Япония, но ѝ дава и ново, съвременно и общочовешко лице." Габриела Цанева "За Димитър Анакиев хайку е съдба." Димитър Стефанов ... |
|
Те стигнаха твърде далеч и продължиха. Пощальонът винаги звъни два пъти е история за съдбоносната среща на безскрупулен скитник с фатална жена и тяхната драматична любов."Като изключим формите ѝ не беше неземна красавица, но излъчваше някакво горчиво, трескаво недоволство, на фона на което нацупените ѝ устни изпъкваха ярки и точни..." Из книгата Джеймс Малахан Кейн (1892 - 1977) е американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарий. Считан е за основоположник на черния роман. Романът му Пощальонът винаги звъни два пъти, публикуван през 1943г., е първият и ... |
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
Годината е 1742-ра. Разнебитена самоделна лодка достига до бреговете на Бразилия. От нея слизат трийсетина полуживи мъже - с изпокъсани дрехи, изгорели от слънцето, очевидно гладували месеци наред. Тяхната история скоро ще се превърне в сензация - в една от най-вдъхновяващите и най-ужасяващите истории от епохата на великите мореплаватели. Тези мъже са оцелелите от потъналия край бреговете на Чили британски кораб Уейджър - част от военна експедиция, станала по-късно прословута с огромния брой жертви. Те са преплавали хиляди километри през най-опасните води на планетата, бягали са от врагове, живели са на безлюден остров, ... |
|
Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в ... |
|
Успешен български емигрант в Америка се свързва по необичаен начин с американка и създава семейство. Авторът на романа среща бащата на съпругата му в градче на тихоокеанския бряг 20 години по-късно и научава от него за нейното израстване и любовта между бащата и дъщерята. Наред с това, преди внезапната си смърт, бащата му предава дневника на изчезнала българка в Калифорния, която описва своята несподелена любов към свой съученик отпреди 30 години като причина да се самоубие. Подозирайки, че мъжът от дневника е съпруг на дъщерята, авторът е изправен пред морален избор: да ѝ разкрие, че съпругът ѝ е причина за ... |
|
Последните дни на Ърнест Хемингуей. Юли 1960-а. В спокойния пристан на вила Финка Вихия край Хавана Ърнест Хемингуей все по-трудно пише. Изпаднал в творческо безсилие, уморен, изтормозен, потиснат, заминава за Испания с намерение да завърши книгата си за бикоборските игри. Но здравето му е разклатено, завръщането в Куба е невъзможно и той се прибира в САЩ. След една година, изпълнена със страдания и блянове по Куба, и няколко мъчителни престоя в психиатрична клиника животът на нобеловия лауреат приключва драматично в Кечъм, Айдахо. Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете (заглавието е цитат от ... |
|
Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи. Да лекуваш човешките болести е благородна професия, Но да се опиташ да излекуваш хората от тяхната леност и бездушие, от упорството им да бъдат невежи и да съсипват от глупост живота си не е по-малко достойно занятие. В тази книга известният български пулмолог проф. д-р Коста Костов с детинска откровеност изплаква най-големите си болки и тревоги за днешното състояние на страната ни. Кратките есета, публикувани по различно време и по различни поводи, събрани тук, показват един човек с пламенно възрожденско мислене и преклонение към историята ни. Но и яростен ... |