"Мимолетно прелестни сме на земята" е писмо от един син до майка му, която не може да чете. Написано, когато разказвачът е близо до трийсетата си годишнина, то разкрива семейната история, започнала много преди той да се роди. История, чийто корени са в далечния Виетнам и отваря врата към части от живота му, за които майка му никога не е знаела. Едновременно свидетел на тежката, но безусловна любов между една самотна майка и нейния син, книгата е и брутално честен поглед върху наболели въпроси за западното общество като раса, класа и мъжественост. Задаването на тези въпроси е потопено в пристрастяване, насилие и ... |
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
Луксозно издание с илюстрации от Никола Тороманов."Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи. Считам пиесите й за явление в съвременната българска драматургия. "Чудна лятна нощ" е първият роман, който тя публикува. Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Една литературна соната за копнежите помежду ни, за невъзможната споделеност. Една зимна приказка за ... |
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
Държавата като казарма и казармата като държава - това е най-кратката характеристика на романа. Героят е принуден да изтърпи абсурдите на трудовашката служба в общество, съставено от маргинали (малцинтсвени и социални), командвани от офицери, които не различават добро от зло. Тук честта и моралът се заменят с подчинение, боят не е отменен, стига и до садизъм, извращенията не се наказват - свободата е робство ( Оруел ). Автобиографичният разказ се проектира върху широк времеви фон, героите имат сложни съдби, всяка от които е посвоему уникална. Сюжетът лъкатуши из миналото и настоящето, взира се в детайлите от живота - ... |
|
Днес, когато е ударил часът на хищниците, нещата се развиват така, че всичко, което трябва да се уреди, ще се уреди, но с огън и меч. Тази малка книга представлява разказ за тези факти, описани от гледната точка на ацтекски писар - по-скоро с образи, отколкото с философски понятия и идеи, с цел да се улови духът на един потъващ в бездната свят и да се представи ледената завоевателска хватка на друг, който заема мястото му. Джулиано да Емполи ни представя един колкото вълнуващ, толкова и хладнокръвен коментар на своите пътувания в страната на властта - от Ню Йорк до Рияд, от централата на ООН до могъщия Мохамед бин ... |
|
Сюжетът на Какво можем да знаем (2025) ни отнася в бъдещето, в една Англия на XXII век, залята от придошлото вследствие на глобалното затопляне море, където на оцелели острови и архипелази животът все пак продължава, а един университетски учен е тръгнал по следите на изчезнала поема, написана през XX век, преди настъпилия хаос на планетата. Докато обикаля архивите и местата, където са се разхождали неговите герои - поетът и любимата му съпруга, на която е посветил поемата, ученият открива много повече, отколкото е очаквал - и безусловна любов, и подло предателство, и вярно приятелство, и грозно престъпление. Навлиза в ... |
|
Второ допълнено издание. ... Смешната народопсихология на съвременните българи в една книга! Бай Ганьо е жив, само е сменил потурите с "марков" анцуг. В този безподобно смешен и напълно реалистичен сборник ще научиш: Какъв е плейлистът на българската сватба? Кои са по-неприятни – българските интелектуалци или българските инфлуенсъри? Как България ке се оправи през 2030? Как да станем популярни във Фейсбук, защото това е най-важното в тоя живот. И още много забавни, понякога тъжни, често вбесяващи, но проницателни наблюдения за това чудо на природата – българина! ... |
|
Факти, смисли, послания."Сериозно достойнство на Смърт в Брунате, както и на предишните изследвания на Емил Димитров, е отличната библиографска осведоменост на автора и привличането на множество непубликувани архивни документи. Това му дава основание да проблематизира и ревизира наложени представи за значими фигури. Книгата задълбочава познанието ни за Пенчо Славейков; ценни са и наблюденията на Е. Димитров върху изграждането на мита за поета. Убеден съм, че за най-значимите фигури в българската култура като Пенчо Славейков подобни детайлни вглеждания в житейския им път (в случая дори последните 10 дни) са необходими, ... |
|
Този път Юнасон ни пренася в Швеция от средата на XIX век - времена на глад и мизерия. Семейство Улсон държи свинеферма насред земите на злобния и завистлив граф Билкегрен. След смъртта на свинаря графът решава, че е настъпил моментът да сложи ръка върху имота му - и е готов на всичко, за да го получи. Но синът на свинаря, Алгот Улсон, е от друга порода - умен, изобретателен и твърдоглав. От баща си наследява само един кон и... казан за местната алкохолна напитка бренивин. Скоро в цялата област се говори за чудодейното лекарство на Алгот срещу мрачни мисли. Междувременно той се запознава с майстор-печатаря Хелмут ... |
|
Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |
|
Дванадесетгодишният Феликс е отчаян. Майка му, прекрасната Фату, която управлява уютно и цветно малко бистро в Белвил, е изпаднала в неизлечима депресия. Тя, която някога е въплъщавала щастието, сега е нищо повече от сянка. Къде е отишла скитащата ѝ душа? Дали се крие в Африка, близо до родното ѝ село? За да я спаси, Феликс предприема с нея и с внезапно появилия се негов баща едно пътешествие, което ще го отведе до невидимите извори на света и истината. В духа на Оскар и розовата дама и Господин Ибрахим и цветята на Корана, във Феликс и невидимият извор, осмата повест от цикъла Кръговрат на незримото Ерик- ... |