"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
Действието в това необичайно произведение се развива в конбини, един от онези прочути денонощни магазини, неизменна част от пейзажа и битовата култура на днешна Япония. Кейко е странно момиче с поведение, което смущава родители и учители. И тя решава да се затвори в себе си и да не общува с никого. На 18 постъпва в конбини и остава там цели 18 години, благоговейно се слива с ритъма и звуците му, копнеейки да бъде "нормална", не "чуждо тяло", а колелце от обществения механизъм. Този тъничък, но наситен с послания и проникновен роман поражда множество интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Под ... |
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Сузана Йорданова е сред най-разпознаваемите имена на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирката Душата дрънка, докоснала сърцата на хиляди читатели. През 2023 г. е наградена с почетна грамота за особен принос в укрепването на българския литературен кръжок във Виена, където дълги години живее и организира литературни четения. Носталгията и любовта към варненското море обаче се оказват по-силни - Сузана се завръща в България, за да твори там, където душата ѝ дрънка най-искрено. Мактуб: Така било писано е задълбочено пътуване към вътрешния свят, в което лист по лист Сузана прекрачва границите на ... |
|
Записки от подземието на Ф. М. Достоевски се появява за първи път през 1864 година. Книгата се счита за един от първите екзистенциални романи. Неназованият разказвач на романа, бивш държавен служител, се е оттегли от света и живее в изолация. В записките си, изпълнени с ярост и цинизъм, героят се потапя във философски разсъждения и си припомня бившия си живот, нанесените обиди и една драматична среща. Записки от подземието е вододел между литературата на IXX и XX век и философското разбиране за индивида в двете епохи. ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |