"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
|
Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде. Симулация на спомен, минало в настоящето, време във времето, филм. Убедителен, защото беше възможно най-достоверен по скалата на вероятността. Онова, което би могъл да бъде животът ѝ, започваше да се материализира и проявява в пълния му смисъл. Човек може да бъде убит два пъти, ако бъде убита и паметта за него. Хора от различни поколения, социални слоеве и професии се опитват да разкрият истината за една смърт, но и да се спасят от терзанията на вината. Техните свидетелства, изградени през темите за тялото и киното, обясняват много повече тях самите и възлагат ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Завладяващ роман, който съживява автентичния фолклор на едно опазило традициите си българско село. Млада българка, отраснала в чужбина, попада в един непознат и непонятен за нея свят, след като по мистичен начин се озовава в живота на прапрапрабаба си. Там тя трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае красивите традиции и обичаи в българското село и да усвои уроци, които ще освободят душата ѝ от болката вътре в нея. По трудния ѝ път ще я водят Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
"Гротеските на Емануел Икономов съставят друг образ на заобикалящия ни свят. Темата за несъвършенствата на нашата цивилизация се прелива в ярка сатирична форма, която преобразява "сериозната" тревога в смях през сълзи. С прецизната си изобретателност авторът конструира сюжети, които сякаш са прекопирани от действителността. Изисква се фантастична наблюдателност и Икономов я притежава, за да се представи лицето а най-характерните си черти и да се превърне в художествен образ." Георги Величков "С кипящото си въображение Емануил Икономов ни поднася новата си "Броеница от бодилчета". В ... |
|
|
Принц Дерин Калейски е в плен. Повелителят на тъмнината Зарк е победен, но мястото му е заето от неговия таен ученик. Макар и по-слаби, оцелелите Тъмни повелители все още представляват заплаха. Херейците, предвождани от Киан и Рея, се включват в битката, като се изправят срещу непредвидени изпитания. Въпреки че се отправят в различни посоки, брат и сестра остават свързани от непозната магия. Калейските градове Нортгард и Айсдоум са свободни, но столицата Вераден е все още завзета от сианите. Обединените севери, начело с генерал Тедор, лейди Стела и принцеса Бриана трябва да измислят план за освобождаването ѝ. Дали ... |
|
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
