Панайот е роден в сиромашко семейство в село Вакъвь, а нищетата принуждава родителите му да го оставят харизмо на новопостроения манастир Св. Троица. Там под грижите на монасите момчето научава четмо и писмо. Ала съдбата му, макар и покровителствана от самия Индже, е белязана от предателства и неочаквани обрати. Но дали човек сам определя пътя, по който ще върви? Може ли една истинска, дълбока и свята любов да надживее света ни и да остане вечна - въпреки изпитанията, на които е подложена? Как малката Величка се превръща в могъщата Велика Нямата и какъв е заветът, който трябва тя да изпълни? В този роман Галина Танева ... |
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
Трето илюстровано издание. ... Действието ни отвежда на диво пътуване из Лудогорието. Не по-малко шеметни са и героите в този роман, който поразява с универсалните си послания, поднесени с непретенциозен, но въздействащ стил. В същото време той е безкомпромисна сатира, която не спестява нищо. Разслоението в обществото ни може да бъде жестоко и непреодолимо, но погледнем ли отвъд видимите различия, прозират нишките, които ни свързват. Понякога те носят името на любовта, друг път - на инстинктивната нужда да подадеш ръка на човек в нужда."Керван за гарвани е роман за дивата пустота на Лудогорието, за живеца на жителите ... |
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
Роман за сънищата и съдбата. Възможно ли е пет изключителни жени от миналото внезапно да влязат в живота на една съвременна млада дама и да го преобърнат? Възможно ли е вълнуващи писма да прескочат столетия и да стигнат по неведом път до своя получател? Възможно ли е забравените съдби на непознати хора да повлияят на настоящето и да променят възприятията ни за света? В романа Смирена Ина Ясипова разказва една романтична история, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо. В дебютния си роман Жива Ина Ясипова ни поведе на завладяващо дирене на мистично познание, а в Посветена седем ... |
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
Песен за мен Никога не искам да забравям мига и момента в който разбрах че започвам да погрознявам забелязах как се е уголемила главата ми с очите си видях как очите ми стават все по-малки как безпокойството ми се притъпява а чувството за хумор става тъмно като изкуството много е забавно да продължавам с песните и със всичките думи те са само за теб аз няма да се пенсионирам аз няма да умра като хората докато съм жив ще ти давам от горивото си аз съм една престаряла бензинова колонка която плюе живот. Тома Марков Рисунките в книгата са дело на Александра Чаушова. ... |
|
Прочетете тези стихове. Те са като куршуми. Раняват смъртоносно и остават завинаги в сърцето - като точки на пресичане между фронтовата линия и тила, като мостове за взаимно разбиране. Войната изостря чувствата и осъзнаването. Подпрете се на рухналата стена. Вдишайте влага и прах. А после влезте в землянката - и вижте. Колко захар слагате в чая си. Как пържите картофи. Как присвивате очи от слънцето. Колко високо дърпате чорапите си. Дали смачквате хартиената чаша, преди да я хвърлите в коша? Този окоп е широк. И целият е ваш. Просто трябва да погледнете. Как димът поглъща домовете. Как стоманените нишки на снарядите се ... |
|
Романът Бесове е публикуван за първи път в списание Руски вестник през 1871 - 1872 г. Счита се за един от четирите шедьоври, написани от Достоевски след завръщането му от сибирско изгнание, наред с Престъпление и наказание (1866), Идиот (1869) и Братя Карамазови (1880). Това издание на романа, включва като приложение главата При Тихон, отхвърляна неколкократно от цензурата. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
"У всеки от нас живее по един Пътуващ Проповедник, който в определен момент от живота тръгва на път, за да се озове там, където никой не е очаквал и никой не се е надявал. Независимо дали го познаваме или не, той пътува и пътува и разбираме за него едва когато пристигне в крайната цел, ала тогава е твърде късно. Ако обаче го срещнем някъде по пътя, бихме могли да прекараме много прекрасни минути и часове заедно и да открием неподозирани загадки и мистерии в пещерата Прохория." Из книгата ... |
|
"Вървим по пътя и търсим истината. Такъв е животът."Една книга за нашия живот, разказан в притчи. В старите времена хората да знаели много малко за света около себе си. Затова винаги са чувствали колко много им липсва това познание и са го търсели навсякъде. Наричали са го Истината и мнозина са посвещавали на него целия си живот. Днес ние сме горди, че сме проникнали в голяма част от тайните на света и можем да го ръководим и да насочваме неговия ход накъдето желаем. Малцина от нас си спомнят за Истината, но това не ѝ пречи да продължава да съществува. Тя все така чака да я открием отново и да и отдадем ... |
|
Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки от първи ранг. Познаваме образцовата ѝ политическа ангажираност. Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето ѝ. Познаваме дълбоката ѝ философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото. Но ето че с тази книга Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно - поетичното. Тази книга представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Издадената преди двадесетина години на ... |