"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
"Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим." Георги Господинов Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия "Тоест", работи и с Асоциацията на европейските журналисти - България, нейни ... |
|
"Зад червената врата" е автофикция - лабиринт, в търсене на неизживяната докрай бурна любов, прекъсната от атентат, по следите на един фантом в Ню Йорк, Венеция и Париж, където далечният хоризонт пресича нашите мечти. Но какво се крие зад червената врата? Мистерия, която очаква да бъде прочетена и разкрита. Юлиана Вегенер е журналист, дългогодишен кореспондент на българската секция на "BBC World Service" в Германия. Автор е на романите "Ах, този Ню Йорк, Ню Йорк" и "Ива - Ваня". Живее във Франция. ... |
|
"Мисия за двама? Далечната планета? Мечти! Можел да пропътуваме през живота си и сами. Но когато сме двама, пътуването е несравнимо! Нищо, че всеки следва своята мисия. Вярно е, че далечната планета е цел на космическите пътешественици. Но нали е и най-отдалеченото място, към което дълго ни носят мечтите? Когато душите жадуват несбъднато, а няма толкова големи надежди за сбъдване тук и сега, те политат с мечти, с които няма бързо да се разделят. Дано пътувайки да чуят небесните отгласи на любими гласове. Дано съдбата се смили и на оная планета да зазвучат мелодии на сбъднато щастие!" Из книгата ... |