Историята, легендите, митовете и културата на древните народи на Мексико и Централна Америка - от ненадминатия календар на маите до величествените пирамиди. Открийте изумителната история на древна Мезоамерика и постиженията на нейните народи - от ненадминатия календар на маите до величествените пирамиди, от всяващите трепет градове до мащабните търговски мрежи, от писмеността и изящните изкуства до астрономията и математиката! Запознайте се със загадъчния свят на мезоамериканските митове и легенди - от сказанията за сътворението и първите хора до преданията за богове и богини! В тази книга ще намерите и вълнуващи ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Сътвореното от този поет издава тънкия усет на художника-лирик към фрагмента към вярно отразеното мигновение, към проникването в дълбините на детайла и едновременно с това - чувството за единство на пресъздаването, за цялостно и монолитно отражение на действителността. В тома са поместени критически страници от Петър Пандев, Стоян Каролев и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Третият роман от ... |
|
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
|
Докато смъртта ни раздели... Англия, 1934 година. Кити Ъндърхей пристига като шаферка на сватбата на своята братовчедка в уединения замък Търском. Но още преди празненството да започне истински, прозвучава фатален изстрел и господин Евънс пада мъртъв. Когато става ясно, че кумът - достопочтеният депутат Алигзандър Голсуърти - е бил жертва на изнудване, Кити предполага, че убиецът е сред гостите. Заедно със своя спътник - капитан Матю Брайънт, тя се заема да разкрие истината. Но сватбените камбани бързо заглъхват под звука на нова трагедия - самият Голсуърти е намерен мъртъв, премазан от рухнала зидария. В замъка явно се ... |
|
|
Мистериите на българския фолклор оживяват в чудовищни измерения в продължението на романа Мамник. ... Нощният покой над трънското село Вракола е прорязан от далечен бебешки плач и прииждането на нови демони. Този път граничните полицаи Божана и Митко ще се изправят пред още по-сложни загадки, които ще ги отведат до древен храм-кладенец и новооткрито тракийско съкровище. В разплитането на случая ще им помага и археологът Лора Кадурина - приятелка на Божана от студентските години. Ала Вракола ще се окаже тясна за мащабите на мистерията и те ще се доберат до потайностите на Странджа планина. В лабиринтите на загадката ... |
|
|
"В тази книга разказвам за личностите, които изградиха ума и сърцето ми. Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си. Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти. Всички те са мои ВДЪХНОВИТЕЛИ. Написах тази книга, за да запазя паметта за тях. Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни." Иво Сиромахов ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
