|
|
Мрежите на прехода: Какво всъщност се случи в България след 1989 г.
Иван Чалъков, Андрей Бунджулов, Иво Христов, Лиляна Деянова, Нина Николова, Д. Деянов, Т. Митев, Б. Славенков, Огн. Симеонов, Пл. Чипев, В. Стойнев, Ст. Фелиси
Изток - Запад
|
| Цена: 11.75 € / 22.98 лв. |
|
 |
|
Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество, е последната битка между партийната и стопанската номенклатури. Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. "Осиротелите" държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украинските олигарси, ... |
|
|
Българите са един от народите с най-стара държавност, а на европейския континент Първото и Второто български царства (империи) в продължение на векове са доминираща военна сила и важен културен и духовен център. При Фердинандова България в европейските салони се говори за страната като за седма Велика сила, а Социалистическа България е сред 28-те най-развити индустриални държави, има влияние и завиден международен престиж. Българинът може да има силна и уредена държава. Какви процеси доведоха великата в миналото България и нейния хилядолетен народ до днешната разруха и обезлюдяване? Какво получи България от Прехода и от ... |
|
|
Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
|
Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. ... Неравенството не е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Свръхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Как ще изглежда светът през следващите петдесет години? Интригуващ въпрос, на който световноизвестният финансист, икономист и политик Жак Атали (роден през 1943 г.) отговаря компетентно и интригуващо, като се опира на опита и познанията, натрупани от човечеството в неговата хилядолетна история. Взаимоотношенията между държавите и нациите, политическите системи, демографските сътресения, новите форми на пазара, тероризмът, насилието, климатичните изменения, нарастващото влияние на вероизповеданията - не е пропуснат нито един важен момент от глобалния облик на бъдещето. Атали надниква и в ежедневието, за да разкрие как ... |
|
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
|
Мястото на Турция в Международните отношения. ... Разположените около Турция близка териториална, близка акваториална и близка континентална зона в географски аспект се намират в центъра на световния материк, а в исторически аспект обхващат местата, през които преминават магистралите на човешката история. При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след Студената война, Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е флорентински писател, историк, философ и държавник - една от най-крупните фигури в политическата мисъл на италианския Ренесанс. Трудовете му са ползвани през следващите векове в цяла Западна Европа при формирането на идеята за модерната държава. Неговите управленски виждания вълнуват умовете вече половин хилядолетие: за едни той е заклет републиканец, предупреждаващ за машинациите на владетелите, като дава указания за защита на свободите; за други пък е съветник на безскрупулни силови политици, способстващ за насаждането на абсолютизма и тиранията. Сред най-известните му исторически ... |
|
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
