Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
Саша Чорни 1880 - 1932 година е един от най-изтъкнатите руски сатирици, редом с М. Зошченко, А. Платонов, И. Илф и Е. Петров. Понякога иронията на Чорни е по-тънка, хуморът - по-остър, но вероятно заради огромното си поетическо творчество той неизменно запазва своя лиризъм и дълбоката връзка с фантазното. В настоящия сборник за първи път на български се представя най-доброто от неговата проза. Своеобразен връх са разказите, събрани в посмъртната книга "Войнишки приказки", които все така удивляват със своето образно, чувствено и стил. ... |
|
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
|
Изчезналата Албертин е шестият от седемте тома на романа По следите на изгубеното време на Марсел Пруст, родоначалник на модерния роман от началото на XX век. Авторът използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернисти, като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф, като пренарежда хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния, така, както те възникват в съзнанието на разказвача и героите. Набляга не на интригата в повествованието, а на обясняването на истината за човешката душа, на живота в движение и в излъчване на емоционалната памет. Творчеството на Пруст е и задълбочен ... |
|
|
Имената на Димитър и Константин Миладинови се нареждат сред най-значимите в епохата на Българското възраждане. Техният сборник Български народни песни, издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер, остава един от безценните паметници на националната ни култура. Със своите 665 песни и над 23 000 стиха той обхваща цялото многообразие на българския живот - от юнашките подвизи и любовните трепети до сватбените и жетварски ритуали. В тях звучи неподправеното творчество на народа - просто, ясно и силно, както самите автори го определят. Настоящото издание има за цел да направи ... |
|
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
|
В Том 2 са събрани 99 важни произведения, включващи речи, беседи, лекции, указания, поздравителни адреси и други, създадени в периода от 18 август 2014 г. до 29 септември 2017 г. Книгата съдържа 17 тематични раздела, в които отделните текстове са представени в хронологичен ред, а в края на всеки текст има обяснителни бележки за удобство на читателите. Изданието включва и 29 цветни снимки на Си Дзинпин от съответния период. ... |
|
|
Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
|
|
Адажио за Мария е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот."Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. Адажио за Мария е история за най-голямото чудо - самия живот!" Георги Бърдаров ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Поетът и художник Циприан Камил Норвид (1821 - 1883) е последната голяма фигура на Полския романтизъм. За разлика от по-възрастните Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунт Красински, той трудно попада в канона на литературата. Голямото му преоткриване се случва едва в последните години на XIX век, а през 1907 година Норвид е вече наречен първият полски символист. Настоящото издание с творби на тъмния голям класик на полската литература предлага преводи, дело на големия полски българист Войчех Галонзка и на мъдрия български поет Петър Първанов. Родна реч Мълнията да сме първо - гърмът е бреме, Вече цвилят конете ... |
