"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Голямото предизвикателство на Емануел Икономов е, че е непредвидим. По неповторим начин той съчетава типично българските и надвременните проблеми. И продължава да ни смайва, тъй както само той умее." Георги Цанков "Някога един мъдрец е казал, че от една-единствена капка вода можем да разберем за съществуването на океани. По същия начин микрокосмосът на обитателите на приказната гора в Баснословник представя в камерна обстановка най-доброто от сатирично-фантастичните и същевременно тъй реални светове на Емануел Икономов, при това под- несено в удивително лек и увлекателен стил." Любомир Николов- ... |
|
|
Прочетете тези стихове. Те са като куршуми. Раняват смъртоносно и остават завинаги в сърцето - като точки на пресичане между фронтовата линия и тила, като мостове за взаимно разбиране. Войната изостря чувствата и осъзнаването. Подпрете се на рухналата стена. Вдишайте влага и прах. А после влезте в землянката - и вижте. Колко захар слагате в чая си. Как пържите картофи. Как присвивате очи от слънцето. Колко високо дърпате чорапите си. Дали смачквате хартиената чаша, преди да я хвърлите в коша? Този окоп е широк. И целият е ваш. Просто трябва да погледнете. Как димът поглъща домовете. Как стоманените нишки на снарядите се ... |
|
|
"У всеки от нас живее по един Пътуващ Проповедник, който в определен момент от живота тръгва на път, за да се озове там, където никой не е очаквал и никой не се е надявал. Независимо дали го познаваме или не, той пътува и пътува и разбираме за него едва когато пристигне в крайната цел, ала тогава е твърде късно. Ако обаче го срещнем някъде по пътя, бихме могли да прекараме много прекрасни минути и часове заедно и да открием неподозирани загадки и мистерии в пещерата Прохория." Из книгата ... |
|
|
"Вървим по пътя и търсим истината. Такъв е животът."Една книга за нашия живот, разказан в притчи. В старите времена хората да знаели много малко за света около себе си. Затова винаги са чувствали колко много им липсва това познание и са го търсели навсякъде. Наричали са го Истината и мнозина са посвещавали на него целия си живот. Днес ние сме горди, че сме проникнали в голяма част от тайните на света и можем да го ръководим и да насочваме неговия ход накъдето желаем. Малцина от нас си спомнят за Истината, но това не ѝ пречи да продължава да съществува. Тя все така чака да я открием отново и да и отдадем ... |
|
|
Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки от първи ранг. Познаваме образцовата ѝ политическа ангажираност. Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето ѝ. Познаваме дълбоката ѝ философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото. Но ето че с тази книга Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно - поетичното. Тази книга представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Издадената преди двадесетина години на ... |
|
|
Американски министър се нанася със семейството си в старо величествено имение. Предишният собственик ги предупреждава, че то е обитавано от зловещ призрак, който приживе е убил жестоко собствената си жена. Историята се разгръща със скърцащи дъски на пода, мистериозни проходи, тъмни тавани, дрънчащи вериги и странен вой. Семейство Отис обаче отказва да се уплаши. Ироничният хумор на Оскар Уайлд взема всички съставки на традиционна история за духове и я обръща с главата надолу, създавайки весела пародия вместо мрачна сага! Американците са продукти на чисто прагматична култура, която няма склонност към сантименталност и ... |
|
|
В Наглеждай мечтите ми ще откриете творби на Милош Зяпков в трите жанра, в които пише - поезия, сатира и проза. Също така в книгата са включени спомени и впечатления на негови близки приятели, хора с които е споделял творческите си вдъхновения. ... |
|
|
Блок 317 е дебютният роман на Райна Бройер."Романът на Райна Бройер предлага един външен поглед върху вътрешното състояние на нещата, върху българския кръстопът на деветдесетте години на миналия век. Поглед отвън - защото подходът е наистина по-различен, близък до германския подход към преодоляване на миналото. Поглед отвътре - защото познаването на българската действителност и пресъздаването на вълненията и езика на прехода между "няма нищо" и "има нещо" запознават по еднакво увлекателен начин както българските, така и немските читатели. А някои от "героите" и днес можем да припознаем.& ... |
|
|
Изданието съдържа две произведения - Двата края на света и Жена Чудо. ... Книгата Лудият диктатор обединява две разнородни по жанр и близки по дух творби на водещи полски автори: пиесата Жена Чудо на Мария Павликовска-Ясножевска и антиутопията Двата края на света на Антони Слонимски. Написани в края на 30-те години на XX век, те не само отразяват лудостта на Диктатора и диктатурите, но и на задаващата се война, която авторите преживяват в емиграция. Текстовете звучат невероятно актуално и днес. Жена Чудо (1938) е считана от критиката за една от най-стойностните пиеси на поетесата. Мария Павликовска-Ясножевска е от ... |
|
|
Песен за мен Никога не искам да забравям мига и момента в който разбрах че започвам да погрознявам забелязах как се е уголемила главата ми с очите си видях как очите ми стават все по-малки как безпокойството ми се притъпява а чувството за хумор става тъмно като изкуството много е забавно да продължавам с песните и със всичките думи те са само за теб аз няма да се пенсионирам аз няма да умра като хората докато съм жив ще ти давам от горивото си аз съм една престаряла бензинова колонка която плюе живот. Тома Марков ... |
|
|
"Ръцете ни плачеха, стиснали задъхана минута преди тръгване! Телата ни тръпнеха в болка и дишаха своята пресъхнала живост! Празното хлипаше между нас и очакваше съмване! Сбогом... казах аз тихо и затворих очи, за да не мога да видя раздялата." Мирослав Стоилов Мирослав Стоилов завършва НАТФИЗ Кръстьо Сарафов през 1996 г. специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Атанас Илков. На следващата година специализира режисура за куклен театър. От 2005 г. е преподавател в ЮЗУ Неофит Рилски - Благоевград, където води упражнения по Актьорско майсторство, Театрализирани дейности и зрелища, ... |
