Изданието включва книгите: "Е.Г.Н: Годината на тигъра" - Книга 1 "2007: Оцелели спомени" - Книга 2 ... |
|
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец, става известен с "Нощен полет" (награда "Фемина", 1931 г.), предвождана от "Южна поща" и последвана от "Боен пилот", "Малкият принц", "Цитадела". ... |
|
|
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича покой и омая. Еманюел Карер започва работата си по Йога с намерението да напише засмяна и изящна книжка за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други ... |
|
|
Втори юбилеен книжен брой. ... Райската градина и други работилници e втори юбилеен книжен брой след Флорентинците от 2018 година, отбелязващ 10-годишнината от излизането на Пеат некогаш. Съдържа изцяло нов брой, непубликуван на сайта на списанието, както и ключови текстове от последните пет години. Както винаги досега, съвременната българска литература е представена наравно със значими световни поетични и прозаични образци. Не липсват и научни студии и задълбочени критични материали. И този път Пеат некогаш не изневеряват на себе си и поднасят на читателите очакваното неочаквано! И всичко това съпроводено с изящни, ... |
|
|
Париж през двадесетте години на миналия век: леещо се перно, шумни партита и американци, живеещи разпуснато в Европа с пари от дома и олицетворяващи новата сексуална свобода. Фиеста е един от ранните модернистични романи, базиран на реални събития от живота на автора и типичен пример за роман за изгубеното поколение. Смятан е за един от шедьоврите на Ърнест Хемингуей, класически пример за неговия пестелив, но мощен стил на писане. С покъртителен поглед върху обезверението и тревогата на поколението след Първата световна война романът представя двама от най-незабравимите герои на Хемингуей - Джейк Барнс и лейди Брет Ашли. ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
|
Рейнмар от Белава, лекар, билкар, благородник, магьосник, злополучен любовник, герой от войната, издирван престъпник и понякога кръгъл глупак, продължава своето пътешествие. Натоварен с важна мисия от водачите на хуситите, Рейнмар е принуден да спре да се крие и да поеме към Силезия, където го очакват нови предизвикателства и нови врагове. Съдбата или някой, който умело направлява ръката ѝ, прави всичко възможно, за да вгорчи живота му. Но този път Рейнмар е готов. Войната го е променила и всяко чудовище, което застане на пътя му, ще научи на какво е способен един ядосан магьосник."Колкото по-далеч достигат ... |
|
|
Предистория на романа И розата сама да е. ... Час, изпълнен с плам е посветена на един мъж, който търси хармонията през целия си живот, но му е забранено да се доближава до дъщерята, която я олицетворява. В последния си час Хару Уено съзерцаваше цвете и мислеше: Едно цвете съсредоточава всичко. Неговият живот всъщност беше следвал три нишки - цвете, изкуство и Роз, до която му е забранено да се доближава, въпреки че тя олицетворява тайната, истината и вероятно душата на цялото му съществуване. Историята на Хару Уено е посветена на търсенето на хармонията. Преуспял търговец, той се посвещава на приятелството, на любовта, ... |
|
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
