Сборникът Ставите на светлината съдържа текстове от най-ранните години на Рилке до последните му зрели творби. Формално тук са събрани три отделни книги - пълните фрагменти поезия в проза от Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке, Дуински елегии и Сонети към Орфей. А последната част, като един вкусен завършек, съдържа някои повече или по-малко познати стихотворения от различни стихосбирки. ... |
|
|
Две бири, после още две... - напълно достатъчни за създаване на близост. Но двамата братя, които обикалят в нощта мюнхенските кръчми, знаят, че топлотата, породена от алкохола, е безсилна срещу студа. "Скоро ще стигна възрастта на брат ми, когато той умря." Така започва този роман, написан на един дъх и в един единствен абзац от началото до края. Но той не е толкова посмъртно слово, колкото размишление по един екзистенциален въпрос, неполучил отговор до днес: струва ли си да дадеш живот на едно невинно същество, на едно дете, което ще попадне в ужасния свят, който сме неспособни да променим. Хайнц Хеле (1978) ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Една любов, по-силна от смъртта... Мургавият Хийтклиф е подхвърлено дете, което намира подслон в йоркширското имение Брулени хълмове. Господарят на имението отглежда момчето редом с другите си деца - Хиндли и Катрин. След смъртта му обаче за Хийтклиф настъпват тежки дни. Хиндли го тормози и унижава, но с Катрин са неразделни и близостта им скоро прераства във всепомитаща любов. Девойката е принудена да избира между първичния и необуздан Хийтклиф и нежния и образован благородник Едгар Линтън. Въпреки че обича Хийтклиф с цялото си сърце, тя взема съдбоносното решение да отговори на очакванията на обществото. И се омъжва ... |
|
|
"Няма аз, няма имам, няма съм." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости." Морис ... |
|
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
|
В настоящата книжка са подбрани най-хубавите стихотворения и песни за деца от испанския поет Федерико Гарсия Лорка (1898 - 1936). Със своята игривост, с мелодията, дълбочината и пъстрата си палитра те ще донесат радост не само на малките читатели, а и на всеки младеж, на семейството или на учителя в училище. ... |
|
|
Единственият незавършен роман на Фьодор М. Достоевски "Неточка Незванова" е замислен като мащабно произведение. Руският класик публикува началото на творбата, преди да бъде арестуван и заточен в Сибир по подозрение за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, а след завръщането си в Санкт Петербург така и не възобновява работата си по този важен текст. Под формата на лична изповед историята разкрива премеждията на малката Неточка. От най-крехка възраст тя е принудена да опознае бедността и мизерията, да понесе смъртта на майка си и да бъде изоставена от баща си. С майсторски стил ... |
