Сензация в съвременната руска литература, която читателите нареждат до шедьоври като "Майстора и Маргарита"! ... Сензация в съвременната руска литература, която разчупва общоприетите езикови и жанрови рамки! В покрайнините на града, сред многоетажните жилищни сгради, се намира Домът. Мрачен и неприветлив, той крие зад неугледните си стени непозната и мистична вселена. Необикновените му обитатели живеят по свои закони, а във всеки ъгъл се спотайват трупани през годините тайни и неписани правила. Само смелите и жадните за приключения се престрашават да отворят вратата на Дома. И първото, което виждат насред сивия ... |
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
"Легенда за Пендрагон" е готическо-хумористичен философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, съхраняващо се в неговата библиотека, в резултат на което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф. В ... |
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |