Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева. След връщането си в Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско постижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най- ... |
|
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
Сборникът включва статии от двамата автори във връзка с текущата криза в Българската Църква и опитите на Константинополския патриарх Вартоломей да обсеби юрисдикция върху автокефалните поместни църкви, включително върху автокефалната Българска Патриаршия. Включени са и текстове от съвременни гръцки богослови. ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Божидар Палюшев е роден на 08.01.1941 г. в София. Научните му интереси и работи са в областта на теоретичната и ядрената физика, математиката, философията на науката, политологията, икономиката и християнското богословие. Завършил е висше образование по теоретична и ядрена физика в Букурещкия университет, Румъния. Защитава докторска дисертация по теория на елементарните частици в Московския държавен университет в Русия. През 1972 г. е работил в Института за ядрени ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
"Мили деца, пред вас е една малка книжка-учебник на големия български писател Елин Пелин. По нея през миналото столетие са се учили вашите баби и дядовци. От нея те са получили първите познания за раждането, делата, смъртта и Възкресението на Исус Христос. Това е една истинска приказка, една от многото, които Елин Пелин наред с разказите, стиховете и повестите си е написал за вас. Някои от тях може би вече сте чели, а други ви предстои да прочетете. Нашият народ е приел Христовата вяра преди много векове. Тя го е крепила в най-трудните моменти от неговото съществуване, На нея той дължи и своето самосъхранение, ... |
|
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
|
Този курс лекции по патристична херменевтика няма претенциите за изчерпателност по отношение на автори и техните съчинения. Светоотеческата литература е по същество библейско-екзегетична и следователно включването на всеки екзегет означава да се напише нова Патрология, фокусирана върху библейската херменевтика - начинание твърде мащабно като задача. Моята цел е далеч по-скромна: да създам концептуална основа, върху която студентите биха могли да надграждат знания за това как църковните писатели, учители и отци са тълкували Библията. Концептуализирането на херменевтични принципи, извлечени от разнообразен по естество ... |
|
|
"Драматичен е жизненият и творческият път на поета, драматурга и артиста Радко Радков - така както са превратни друмищата на високите, непреходните имена от плеядата творители на българската култура. В книгата Вопли на псалмник: Радко Радков е направен прочит-съпреживяване на Византийски запеви. Стихове (НМ, С. 1978) Сонети (Варна, 1978), Царски сонети (Велико Търново, 1995) и на неизвестни стихотворения (от 1956 - 1958 и 2004 - 2009 г.) на бележития сонетист Радко Радков. В развоя на тази многовековна лирика с високия си дар-слово достойно място заема сонетникът-славей Радко Радков - българският Петрарка." Проф. ... |
|
|
"В тези лекции ще срещнете многократни препратки към гръцкия текст на Павловите послания. За мнозина това ще бъде препятствие. Всяко препятствие обаче е и възможност. Не просто да се научи даден език, а да се разбере смисълът, който създава значенията, защото смисълът не е сводим без остатък до езика, а е самият Божествен Логос, Който предшества и създава всяко значение. Разбирането на този смисъл е съучастие в творческата активност на Божието слово. Ето защо, да се разбира езикът на Писанието, не е само академична задача, а форма на духовна аскеза. Да се разбира езикът на Писанието, е съпричастие към самия начин, ... |
