Как изглежда светът през очите на млад, дългокос бунтар, подривен елемент, който преживява между тайни концерти, дисидентски срещи и спорадични посещения в районното? Буен, нелогичен, упадъчен - но никога празнословен - в тези ранни поетични творби Топол изгражда своя портрет с неочаквана самоирония - единственото законно средство за съпротива срещу враждебното статукво. Сред лирическите образи преобладава безразличието, а интимните и еротичните мотиви са облечени в горчивина. Именно особеният език подчертава визията на автора, че непримиримият дух е дъхът на ъндърграунд културата. Така още тази изначална стихосбирка ... |
|
Едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол - Предел на забравата всъщност е безпределна книга. След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива - той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, ... |
|
Сборникът с есета "Епохата на кожата" е произведение на световноизвестната хърватска писателка от български произход Дубравка Угрешич (р. 1949 г.), преведена на повече от 20 езика и удостоена с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата "Хайнрих Ман" и номинация за Международната награда "Ман Букър". От мумията на Ленин, през масовите убийства в Индонезия през 60-те години на XX век и разпадането на Югославия в края на столетието, до днешната мигрантска криза... Кожата - балсамирана, татуирана, носена като белег за социален статус, одирана, спасявана... ... |
|
Първоначалната идея на Мацура е, че в тези текстове, балансиращи на границата между науката и журналистиката, ще разглежда отделни въпроси, на които се е натъкнал в изследователската си работа, без да може да ги интегрира в някое от научните си съчинения. Същевременно той иска да съотнесе тези факти и "куриози" към актуалната реалност и да ги представи пред съвременниците си като част от мисловния свят, от който израства настоящето ни. Пример за това са фейлетоните за митовете, свързани с националния характер, анализиращи връзката на чешката национална култура с мистификациите, стремежа на чехите да се освободят ... |
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е ... |
|
Изтокът е поредната красива и странстваща книга на Анджей Сташук, която заслужено му спечелва Литературната награда на град Варшава и поредната номинация за Нике за 2015 г. Романът е не просто хроника на едно пътешествие през Русия, Монголия и Китай. Както винаги, литературният резултат от странстванията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман По пътя е любимата му книга и едно от най-популярните заглавия на Парадокс. И както По пътя към Бабадаг (за който реално получава Нике, 2005 г.), той побира и личните ... |
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
|
Романът Тихи години преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои - баща и дъщеря. Богдана, чиято история е предадена чрез Аз-форма, е затворено и плахо момиче, което расте със студения си, вечно сърдит баща и любвеобилната, но слабохарактерна Бела. Любопитството ѝ, провокирано от някои трудно обясними обстоятелства, я подтиква да се гмурне в загадъчната история на семейството. Централен образ за втория времеви пласт е бащата на Богдана Сватоплук, чиято история е белязана от крушения и разочарования в обществен и личен план. Въпреки конкретиката на историческите събития на ... |
|
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да бъде съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, която ни отделяше от света и един от друг? Този въпрос си задава Алена Морнщайнова и ни предлага своя тъжен, но убедителен отговор с романа си Ноември. Драматична история на обикновено семейство, което е разделено от големите ноемврийски събития. Проследяваме живота на Мария Хайна, арестувана и осъдена на двадесет години затвор заради участието си в демонстрациите. Тя знае, че вероятно никога повече няма да види децата си пораснали, и само ... |
|
Тази книга е опит да се обхване необята на явлението Ботев не само в собственото му време, но и в проекцията му във времето днес. Тя е плод на вярата, че сега, както и винаги, е невъзможно да се пише за Ботев без времето на този, който се е заел да пише за него. Фактът на двойното проециране е израз на заветния смисъл на Ботевия живот и дело в темелната им положеност за нашето днес. Това задава и композицията на Ботевиада, фокусирана в историческото върху екрана на текущото, за да се разчете гениалното в непреходността му. ... |
|
Съставител: Владимир Колев. ... Лирика и лиро-епос. Белетристика. Антология на украинската класическа литература: 1798 - 1865 проследява пътя на едно национално възраждане през призмата на поезията, лиро-епоса и белетристиката. Докато се минава по него, се забелязва амалгамата от разнородни нагласи, епохи и направления, като се смесват неподправената поучителна нагласа от Просвещението, фината лиричност на Романтизма и задълбочената психологизация от реализма. В аромата на украинската степ се усеща широкият диапазон от чувства - от трагедията на индивида до свежия хумор, от бляна за национално освобождение до копнежа за ... |