Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
Хронологически "Мъгла" е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.), типична аз измисления от самия Унамуно нов литературен жанр, наречен "нивола", но по достойнства е може би на-значимото му произведение. В него се преплитат основните вълнуващи писателя и философа идеи и въпроси: за трагичното чувство на живота, възможно ли е или не безсмъртието, терзанието в търсенето на самоличността, волята и правото на свободен избор, сън ли е животът, кое е действителност и кое измислица, и кое от двете е по-реално.. Най-силният момент в "Мъгла" е когато автор и герой се ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
Госпожа Г. се озовава в центъра на един любовен триъгълник, случил се през 30-те години на миналия век. Книгата "Госпожа Г." разказва една съдба откъм две гледни точки, представени в двете части на романа. Първата част от повествованието се гради около "задочната" любовна история, описана от воайор, а втората - от равносметката на Бета за собствената ѝ съдба."Госпожа Г." е издадена през 2001 г. и е една от книгите в най-новата българска литература, за която критиката не спира да говори. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели. Автор е на монографията " ... |
|
Вицове, афоризми и сентенции ... "Две манекенки си говорят: - Ти знаеш ли колко добре се облича Любо Стойков? - А ти знаеш ли колко бързо се съблича!" ... |
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
Съставители: проф. д-р Димитър Токушев и проф. д-р Малина Новкиришка. ... Настоящият сборник е посветен на 100-годишнината от рождението на видния български професор по римско право и история на българската държава и право проф. Михаил Андреев. Книгата е символичен дар на всички колеги на проф. Михаил Андреев - юбилеен сборник със статии в проблематиката, в която е работил професорът, представен на научната конференция на 1 декември 2011 г. в зала №1 на Ректората на Софийския университет. ... |
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |