Тайна, пазена цял живот! История, на която никой не би повярвал... Чарли Рийд е обикновен гимназист, играе футбол и бейзбол, изкарва добри оценки. Но носи на плещите си тежко бреме. Майка му загива при катастрофа, когато той е на седем, и скръбта тласка баща му към алкохолизъм. Чарли се е научил как да се грижи за себе си - и за баща си. Когато е на седемнайсет, Чарли се запознава с кучето Рейдър и със стария му стопанин Хауард Боудич, саможив мъж, живеещ в уединение на върха на висок хълм в голяма къща със заключена барака в задния двор. Чарли започва да помага на господин Боудич в домакинството и обиква Рейдър. Когато ... |
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999), ... |
|
В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда. Черна светлина пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи ... |
|
Изданието включва в едно книжно тяло първите два романа на Галин Никифоров с преработени текстове - "Добро момче" и "Умерено нежно". ... Добро момче Когато животът ти е самотен и безсмислен, но изведнъж се изправяш лице в лице със смъртта - на какво си способен тогава? Когато си на ръба на оцеляването и целият свят е забравил за теб - къде търсиш спасението и на кой бог се молиш? Когато се връщаш в миналото си и когато там намираш само призраците на собственото си страдание - как успяваш да продължиш? Накъде те води сърцето, накъде те води умът? Колко можеш да загубиш и колко можеш да спасиш? ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти). Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една ... |
|
Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
Младата Стефани е на стаж в седмичника "Островни вести". Двамата му издатели - журналисти ветерани, разпалват страстта ѝ към професията (и я подлагат на своеобразен изпит) със загадка, останала неразкрита четвърт век. Труп на млад мъж е открит на брега на островче край мейнското крайбрежие. Не може да се установи нито кой е, нито какво е причинило смъртта му. Как се е озовал там - на стотици километри от мястото, на което е започнал денят му? Това е една история, която си е само тяхна - на онези двама репортери от старата школа. Те решават с кого да я споделят. Докато я разказват, изплуват все повече ... |
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
Многократно удостояваният с престижни награди китайски фантаст Лиу Цъсин е автор на известната вече и в България трилогия "Земното минало". В третия том, "Безсмъртната смърт", той доразгръща лъкатушната история на човечеството след избухването на трителната криза. Във все по-сложното състезание на политики и технологии съдбата на земната цивилизация отново попада в неочаквани ръце - този път в центъра на събитията е Чън Син, специалистка по космически двигатели и непоправима идеалистка, чиито решения определят успехите и паденията на човечеството в продължение на стотици, милиони години. Със своя ... |
|
Истината за битката с килограмите. ... "Аз съм Деси и съм дебела! Знам, че тази дума ви удря като излишен килограм върху, надявам се, нормалното ви тяло, но аз предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Вие знаете ли нещо за живота на дебелите? Знаете, че изглеждат зле. Може би често не ги забелязвате. Може да се чудите защо не отслабнат. Може би не ви пречат, а може би ви отвращават. Може би не сте се замисляли за тях и техния живот. Не сте и длъжни. Нас обаче ни има. Хиляди, милиони сме. И ставаме все повече. В тази книга ще прочетете моите лични разкази, свързани със затлъстяването ми. Ще узнаете ... |