В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите.
"Висока облачност" събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от "Женския пазар" в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват.
Оля Стоянова е родена на 14.09.1977 в. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на ... |
|
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост.
Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи.
Тези стихове са писани в продължение на ... |
|
|
Министерството на околната среда и водите отново покани изявени съвременни автори - Здравка Евтимова, Евгени Черепов, Деян Енев, Георги Господинов, Ружа Лазарова, Калин Терзийски, Михаил Вешим, Милена Фучеджиева, Оля Стоянова, Емил Андреев, Теодора Димова, Захари Карабашлиев, Бойко Ламбовски, Димитър Ганев, Тодор Тодоров да - да разкажат истории, които да покажат тяхното отношение към природата и света, в който живеем. Публикуваните разкази не са цензурирани. Някои от тях ще ви изненадат, други докоснат, натъжат или усмихнат, но сме убедени, че ще намерите нещо за себе си, защото природата, това сме ние.
"Казвам: ... |
|
|
"Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват“.
Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път – на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя.
Част от тези места междувременно престанаха да са диви – днес всеки знае къде е Иракли, няма смисъл да разказваме за Самоводене, за Татул или за Перперикон. Дори Добърско стана толкова популярно, че беше включено в списъка на Стоте национални ... |
|
|
Сборникът с кратки разкази "Какво сънуват вълците" включва трийсет текста, писани през последните десет години.
Тук има истории, в които читателят може да разпознае себе си. Героите са обикновени хора, които могат да се срещнат всеки ден – родител, който прави отчаяни опити да реши задачата по математика на сина си, защото знае, че иначе ще изгуби част от уважението му; мъж, който води туристи по пещерите и измисля истории, които да ги забавляват; уличен художник, който продава картини пред музея "Гугенхайм" и една негова картина струва точно колкото билета за музея; алпинист, който си търси работа по ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни ... |
